Лошото управление на водните ресурси допълнително влошава ефекта от климатичните промени, за това алармира ново изследване на природозащитната организация WWF. Тя предупреждава, че неустойчивото използване на водните ресурси застрашава тяхното бъдеще и прави екосистемите все по-неспособни да реагират на климатичните промени.
Според организацията лошото управление на водите може да бъде коригирано чрез пълното прилагане на Рамковата директива за водите, която трябва да гарантира за по-устойчиви екосистеми, които са в състояние да поддържат вода с достатъчно добро качество дори и по време на сухите периоди. Приетата през 2000 г. директива изисква от държавите-членски на ЕС да приведат в добро състояние водите, намиращи се на тяхна територия, най-късно до 2027 г. Но преди повече от 2 години ЕК започна проверка на годността ѝ и много страни и лобистки групи използват момента, за да настояват за промени, които ще имат пагубен ефект за сладководните екосистеми в Европа, предупреждават от WWF.
От WWF припомнят, че сладката вода е един от най-ценните ресурси на нашата планета. Но той бързо се изчерпва. Въпреки огромната роля, която играе в нашия живот, в икономиката и в природата, едва 1% от водата по света е сладка и достъпна.
„След като сушата настъпи вече е много трудно да се справим с нея. Държавите концентрират твърде много енергия и ресурси в предприемането на извънредни мерки, вместо да се насочат към източника на проблема“, коментира Андреас Баумюлер, оглавяващ отдел „Естествени ресурси“ към WWF, Европейски политики (Брюксел). „Правителствата трябва да инвестират в устойчиви решения, за да се уверят, че техните реки, езера и влажни зони могат да се справят с продължителни засушавания, горещи вълни и наводнения. Само така ще можем да разчитаме и в бъдеще на сигурни източници на питейна вода.“
Климатичните изменения, нарастването на населението и променящите се модели на потребление подлагат на все по-голям натиск сладководните екосистеми. Сушите стават все по-дълготрайни и Европа не прави изключение. Последните данни показват, че дори най-северните страни на континента отчитат първите предупредителни признаци на засушаване. Стокхолм, Ротердам, Манчестър и Бирмингам са сред градовете, изложени на най-сериозен риск от недостиг на вода през следващите десетилетия. А Париж е един от първите 20 най-застрашени от суши мегаполиси в света.
Днес 60% от повърхностните води в Европейския съюз не са с добри качествени показатели. На практика, всички европейски реки са канализирани или преградени с язовири, за да се увеличи капацитетът им за осигуряване на вода за нуждите на населението и бизнеса. Само селското стопанство е отговорно за 40 % от общото количество вода, използвана на годишна база. Освен че доставят ограничено количество вода, язовирите нарушават естествения баланс на сладководните екосистеми и това може да доведе до екологични кризи.
България е сравнително бедна на повърхностни водни ресурси. Те съставляват едва 0.3% от територията на страната ни, което я нарежда сред държавите с най-малък ресурс в световен мащаб. Освен това България попада в географски ширини, чувствителни към климатичните промени, което оказва съществено влияние върху динамиката и количеството на валежите и се отразява пряко върху хидрологичния режим на реките.
Добави коментар