Ледникови проби показаха - чумата е погубила икономиката на Европа през Средновековието

19:00, 09 юли 19 / Култура и наука 25 349 Topnovini
1

Изследването на следи от олово в многовековния лед на Гренландия и руската Арктика позволи на учените да открият нови доказателства, че средновековната епидемия от чума е била истинска катастрофа за европейската икономика. Констатациите на изследователите са публикувани в списанието PNAS, информира БГНЕС.

"Устойчивото нарастване на концентрацията на олово в ледовете, образувани в ранното и късното средновековие, показва, че европейската икономика се е развивала бързо по това време. Този растеж е спрял през XIII-XVI век, когато Европа е залята от епидемии от чума, а концентрацията на олово в леда е спаднала", казва Джо Маконъл от Института за изследване на пустините в Рино (САЩ).

През последните години учените активно се интересуват от това как човешката дейност и растежът на населението може да са повлияли на климата и екологията преди индустриалната епоха (с което обикновено свързват глобалното затопляне и рязкото увеличаване на концентрацията на вредни вещества в атмосферата, водата и почвата).

Например, преди година австралийските климатолози анализираха редица природни климатични „хроники“ и установиха, че глобалното затопляне може да е започнало не в средата на 20-ти век, а през 1880-1890 г., когато Европа и Америка преживяват пик на индустриално развитие.

Историците и климатолозите отдавна се интересуват и от друга "визитна картичка" на човешката цивилизация - тенденцията да се замърсява природата с олово и други тежки метали. Древните римляни и много други народи активно използвали олово за производството на ястия и различни домакински вещи, тръбопроводи и дори за производството на захар.

Първото такова изследване е проведено от учени преди две години - те са изучили химическия състав на ледовете, образувани в швейцарските и италианските Алпи през последните 2000 години. В резултат на това, в допълнение към неочаквано високото ниво на замърсяване на въздуха, беше установено, че икономическото развитие на Европа няколко пъти рязко спира и дръпва назад. Най-големият епизод е свързан с известната "черна смърт" - най-мощната епидемия от чума през 1349-1353.

Ако се вярва на данните от Алпите, тогава производството на олово за няколко десетилетия почти напълно е спряло поради смъртта на около една трета от населението на Европа и унищожаването на всички икономически и търговски връзки. Много историци не повярваха в такива катастрофални резултати, така че поддръжниците и противниците на тази хипотеза започнаха да търсят доказателства.

„За разлика от нашите предишни изследвания и работа на колеги, сега използвахме не една, а тридесет ледени проби. Нашият анализ потвърди, че дори преди индустриалната революция оловото започва да се натрупва в големи количества във всички части на Арктика и единствения му източник действително са могли да бъдат само европейските металургични емисии“, продължава Маконъл.

Ученият отбелязва, че проби от лед са добити не в Алпите, а в много отдалечени точки на Арктика - на повърхността на ледниковия пласт в Гренландия и край бреговете на руската Северна Земя.

Сравнявайки процента на олово в пробите, изследователите не само са могли да проверят изявленията на своите колеги, но и да локализират източниците на емисии и да ги свържат с конкретни мини, както и с растежа и спада на икономиката на някои региони на Европа.

Например, открити са следи от бързия растеж на френската икономика през 700–1000 г. и едновременното западане на бившата Римска империя, както и доказателства за раждането на първите германски държави и феодални владения. Интересното е, че Европа е достигнала нивото на древния Рим едва в началото на XII век, а това показва огромен спад в икономиката след падането на Пакс Романа.

Освен това учените са регистрирали няколко резки сривове на икономиката, свързани с други пандемии: древната чума на Юстиниан и епидемията на Киприан и Антонин през II и III век, също се твърди, че са причинени от чумната епидемия.

Открити са и първите следи от две мощни епидемии от холера, ударили Русия и Европа в средата на 19-и век. Тези огнища на болестта са засегнали особено силно количеството на оловото в руския лед на Арктика и са генерирали отрицателен ефект, сравним с въздействието върху икономиката на епидемията от чума.

Според климатолозите, концентрацията на олово може да се обясни както с факта, че холерата има особено силно влияние върху живота на Руската империя, така и с факта, че ледът на Нова Земя като цяло е по-чувствителен към промените в количеството на емисиите в сравнение с ледената покривка на Гренландия. Други проби от древен лед, надяват се изследователите, ще помогнат да се даде по-категоричен отговор на този въпрос и да се открият още тайни от историята.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.