Осем вида изчезнали животни, които има шанс да се върнат

Има няколко изчезнали видове - като вълнестия мамут, които може да бъдат върнати към живот, ако учените преодолеят някои практически пречки и трънливи етични проблеми.

Вълнест мамут

През 2011 г. екип от японски учени направиха смелото изявление, че след 5 години обещават да получат жив клонинг на мамут. Останките от тези древни гиганти, изчезнали преди повече от 200 000 години, са навсякъде в Сибир, а доброто им запазване на много от тях дава надежда, че учените ще могат да идентифицират жизнеспособен генетичен материал. 

За първи път цяла митохондриалната ДНК на ​​мамут е извлечена от костите на един-единствен екземпляр, както и напълно разчетена през 2005. Но като източник на ДНК за клониране вероятно да бъде използвана козината на тези древни животни, според повечето изследователи.

Със съвременните методи делът на увредена ДНК в пробите косми е само 0,24% срещу 1.7% в ДНК, извлечена от кости. Учените отбелязват, че тайната на запазването на ДНК вероятно се крие в кератина на космите, който служи като защитно покритие за ДНК.

Тасманийски вълк

Торбестият или тасманийски вълк, известен също като тасманийски тигър, официално се обявен за изчезнал през 1986. Знае се, че в природата последният екземпляр е убит от австралийски фермер на име Уилф Бати през 1930 г., а последният тасманийски вълк умря в зоопарка Хобарт в Австралия на 7 септември, 1936. Основната причина за изчезването на вида в природата е масираната ловна кампания, организирана от правителството на Тасмания 1888-1909, като торбестият вълк е обявен за сериозна заплаха за овцете. За всеки убит хищник на ловците плащали по 1 паунд.

През 1999 г., Национален австралийски музей в Сидни обяви старта на проект за създаване на клонинг на тасманийския вълк. Източник на генетичен материал ще послужи спиртосано малко животно, което се съхранява в Музея на Сидни повече от сто години. В края на 2002 г. успяха да извлекат ДНК, но пробите се оказаха повредени и неизползваеми. През февруари 2005 бе обявено спирането на проекта. Но през май 2008 г. учените все пак успяват да накарат един от възстановените фрагменти от генома на тасманийския вълк да заработи в миши ембрион.

Странстващ гълъб

До XIX век странстващият гълъб е бил една от най-разпространените птици в света като общият им брой се оценява на 3-5 млрд екземпляра. Този вид като никой друг демонстрира възможностите на човека да унищожи дори и най-многобройния вид живи същества. 

Изчезването на странстващия гълъб се дължи на влиянието на много фактори, главният от които е масираният хищен лов. Намаляването на броя на популацията става постепенно 1800-1870, но катастрофално намалява през 1870-1890. Последният странстващ гълъб в дивата природа е бил наблюдаван през 1900 г. в Охайо. Последният странстващ гълъб на име Марта почина в зоологическата градина в Синсинати на 1 септември, 1914.

Тази птица е един от символите на Америка и има може би най-добрата възможност за "възкресение". В рамките на проекта "Да се съживи и възстанови" (Revive & Restore), изследователи от Университета на Калифорния дешифрират и сравняват геномите на странстващия и неговия близък роднина гълъба Patagioenas fasciata. След това изследователите преобразуват ДНК на съвременните птици, добавяйки към нея гените, отговорни за ключови външни белези на изчезнали тип. Модифицираният геном се планира бъде въведен в ядрото на стволови клетки на гълъба Patagioenas fasciata, и след това да ги принуди да се превърнат в клетки на зародиш, от които по-късно се формират половите органи  на птицата. След въвеждането на такива клетки в яйцата от тях ще се появи птица, която изглежда неразличима от Patagioenas fasciata, но половите им продукти ще съдържат само новата ДНК, което означава, че след кръстосване ще се излюпи първият екземпляр с външните признаци на странстващ гълъб. В последния етап тези птици ще е чифтосват за постигане на максимална прилика с първоначалния изглед на птицата.

Стелерова морска крава

Открита е през 1741 от експедицията на Витус Беринг. Името й е в чест на естествоизпитателя Георг Стелер, лекар на експедицията, на чиито описания се основава голяма част от информацията за това животно. Стелерова морска крава обитава само крайбрежието на Командорските острови, въпреки че съвременните палеонтологични данни показват, че в праисторически времена ареалът й е много по-широк. Последвало след откриването й хищническо изтребление заради вкусното й месо, довежда до пълното изчезване на животното през 1768. 

Учените смятат, че ако стелеровата крава бе оцеляла до съвременната епоха заради кроткия си нрав би могла да се превърне в първото опитомено морско животно.

В момента се води дискусия за възможността за клониране на животното, като се използва биологичен материал, получен от запазените образци от кожа и кости. Техните кости не са рядкост, тъй като и досега хората от Командорските острови намират кости.

Тур

Турът е праисторически див бик, родоначалник на всички съвременни породи говеда, живели в гората и степта на Източното полукълбо. Той е признат за изчезнал през 1627. Основните причини за изчезването му са унищожените местообитания и интензивния лов. Известно е, че последният индивид не е бил убит в лов, а умира през 1627 в гората край селото Якторова край Лвов - смята се, че заради заболяване, което унищожава последната генетично слаба и изолирана популация на животни от този вид.

Тези древни говеда са населявали и нашите земи, за което говорят някои топоними като с. Турия.

Независимо, че това животно не съществува почти 400 години, структурата на ДНК на неговите потомци се счита за сходна на генетична основа на предшествениците си. Това прави турът е един от основните претенденти за "възкресение". Първият опит да се пресъздаде легендарния бик правят нацистки учени през 1920-30. Породата се нарича "Бикът на Хек" (Heck cattle) и има много от отличителните белези на дивия предшественик.

В момента холандската природозащитна организация Фонд Таурус (Stichting Taurus) се опитва чрез обратно кръстосване на примитивни породи европейски говеда, за да се получи животно, което по своя външен вид, размер и поведение ще съвпадне с изчезналия тур. Друг проект се осъществява в Полша. Учените от "Полската асоциация за създаването на тура", възнамеряват да използват за клониране ДНК, запазена в костите от археологически находки. Проектът е подкрепен от Министерството на околната среда на Полша. Възстановената ДНК ще се въведе в обикновен ембрион на крава

Каролински папагал

Видът изчезва заради безмилостното унищожаване от ловците. Тези птици са нанасяли щети на ниви и овощни градини, а също така перата им са украсявали модерните тогава шапки. В зоопарка на Синсинати в началото на 20 век е доживяла дните си последната двойка каролински папагали. 

През 2013 г., почти век по-късно, ДНК на каролински папагал е секвенирана от фрагменти на яйчена черупка, съхранявани в Държавния музей на Ню Йорк. Генетиците планират да използват като сурогатна майка черноглав женски папагал нандайя като представител на най-близък вид.

Саблезъби котки

Саблезъбите котки (Smilodon fatalis) са били хищник с размер на лъв, известни с дългите си кучешки зъби. Тези котки са изчезнали в края на епохата на плейстоцена преди около 11 000 години. Благодарение на последните открития на фосили в Ла Бреа Тар Питс (Лос Анджелис), има възможност за клониране и на саблезъбите котки. 

Тарпан

Equus ferus ferus, също познат като Евразийски див кон, е изчезнал вид див кон. Последният екземпляр, за който се предполага, че е бил от този вид, умира в условия на плен в Русия през 1909 г. Някои източници твърдят, че въпросният екземпляр не е бил истински тарпан поради приликите му с домашен кон.

След 1930 г. са правени опити да се създаде подобна порода чрез селективно развъждане. В резултат се появяват породите Heck и Konik, които имали примитивен вид поради специфичния цвят на козината им – Grullo. В днешни дни комерсиалният пазар некоректно представя тези коне като тарпани, но запознатите с историята на древните диви коне могат да открият разликите и наричат с това име само изчезналия вече вид.