В България 41% от работниците казват, че работното време не съответства на семейните и социални ангажименти. Средно за ЕС този дял е около 22%. Това се дължи на факта, че в България не са широко разпространи различните форми на заетост. Това съобщи Виолета Иванова, главен икономист в КНСБ по време на дискусионен форум, организиран със съдействието на фондация "Фридрих Еберт", цитирана от БТА. Дискусионният форум събра синдикалисти, експерти представители на различните конфедерации на КНСБ, които обсъдиха сумираното работно време и балансът между времето за работа и личен живот.
Томислав Дончев: Не може да има силен бизнес, ако има слаба държава
Виолета Иванова изтъкна, че именно поради липсата на гъвкави форми на заетост и липсата на възможност на съвместяване на личния със семейния живот у нас се запазва трендът на лицата, които отпадат от самия трудов живот. Тя изтъкна, че националната статистика изследва именно този кръг лица, които заявяват, че желаят да работят, но не работят поради лични и семейни причини. По думите й, по данни на статистиката за 2010 г. те са били 18 000.
„Сега те са 20 000, тоест трендът се запазва“, констатира Иванова. Тя обясни, че всички тези незаети лица остават на социално подпомагане, разчитат на едни по-ниски пенсии, увеличава се бедността.
„Това означава, че се губи голям потенциал, защото се увеличават публичните фондове“, констатира още експертът.
По думите й в тази насока са и очакванията към готвената нова европейска директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи.
В тази връзка от КНСБ имат предложения за увеличаването на платения отпуск за родителите до навършване на десет години на детето, вместо сегашните осем, създаване на отпуски за спешни семейни причини, разширяване на кръга лица, които полагат грижи за член на семейството, както и въвеждане на гъвкави схеми на работа, което да става по искане на работника, когато това се налага по семейни причини.
Сред добрите световни практики, Иванова открои съществуващите в Швейцария ваучери за услуги за отглеждане на деца. По думите й такава система има и в Белгия, като там тя не е ограничена само за деца, а включва услуги за разхождане на куче, водопроводни услуги. Там държавата поема 70% от стойността на ваучера, а потребителят заплаща 30% от него. Работодателите купуват тези ваучери, като компаниите доплащат въпросните 30% вместо работника.
Добави коментар