След отмяната на противоконституционния закон, накърняващ правото на собственост, това право се възстановява във вида и в обема към момента на отнемането, без да се изисква и да е необходим нов, изричен законодателен акт на Народното събрание.
Това заявява главният прокурор Сотир Цацаров в становището си по едно от най-важните дела на Конституционния съд за годината. По него съдът трябва да обяви какви са правните последици от собствените му решения, с които се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие, пише Лекс.
Върховният съд спря делото за Царските имоти
Повод за сезирането му стана последното висящо пред Върховния касационен съд дело за т. нар. царски имоти – това за Царска Бистрица. Преди да се произнесе по иска на държавата срещу Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза ВКС поиска тълкуване от КС за това какви са правното действие и последици от решението му от 4 юни 1998 г., с което обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДС) от 1947 г.
Съставът (председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова – докладчик и Розинела Янчева) формулира искането си за тълкуване на Конституцията общо за всички закони с еднократно действие и решението на КС няма да е от значение само за казуса с царските имоти.
Съдът в Cтpacбypг охвърли жaлбитe нa Сакскобургготски за "царските" имоти
Сотир Цацаров застъпва позицията, че решението на КС от 1998 г. има конститутивно и възстановителното действие и следователно след него правото на собственост се възстановява както е съществувало преди одържавяването на царските имоти през 1947 г.
Той припомня, че през 1998 г. КС е постановил, че със закона от 1947 г., с който за държавни са обявени всички имоти на бившите царе и на наследниците им, на практика е проведено принудително и безвъзмездно отнемане на частна собственост, което не се различава от конфискацията. Така е накърнено конституционно защитеното право на собственост.
Решенията на КС обаче действат само за напред, а одържавяването на царските имоти е факт повече от 70 години.
По този повод главният прокурор завява: „Решенията на КС, с които закон се обявява за противоконституционен, се характеризират с отличителна особеност, неприсъща на други решения на КС, а именно – техният конститутивен ефект“.
И обяснява какво означава това за казуса с царските имоти: „Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници е уреждал отношения, които преди приемането му не са били нормативно уредени. Проявил е и е изчерпал действието си с влизането в сила.
Симеон Сакскобургготски загуби и двореца „Ситняково”
Към момента на постановяване на Решение №12 от 4 юни 1998 г. по к.д. № 13/1998 г., макар и да е приключило правното действие на ЗОДС, са били налице правните последици от закона. Именно по отношение на тях се проявява конститутивният и правновъзстановителният ефект на решението на КС. Обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на КС в сила повече не урежда като задължително правило за поведение обществените отношения, за които е създаден – отнета е неговата регулативна функция занапред. С него се отменят и преките правни последици на ЗОДС, накърняващи конституционно защитеното право на собственост“.
Сотир Цацаров изтъква, че решението на КС има и правновъзстановително действие. „Обявяването за противоконституционен на този закон с „еднократно действие” води до възстановяване на предишното правно положение, съобразно актуалния правен ред. След като ЗОДС е признат за противоконституционен, то следва, че е настъпила съществена промяна в правното положение на въпросните имоти и те вече не са държавна собственост – възстановява се правното положение от преди приемането на обявения за противоконституционен закон.
В резултат на конститутивното и възстановителното действие на решението, след отмяната на противоконституционния закон, накърняващ правото на собственост, това право се възстановява в вида и в обема към момента на отнемането, без да се изисква и да е обходим нов, изричен законодателен акт на Народното събрание“, заявява главният прокурор.
Добави коментар