Антоанета Барес: В индустриалните зони на НКИЗ расте броят на компаниите, които се разширяват

14:25, 06 юни 19 / Икономика Сподели в: 25 470 Topnovini Автор: Topnovini
1

Антоанета Барес, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: Как се развиват индустриалните зони и има ли необходимост, и ако има, къде, от тяхното разширяване? Въпросът е към изпълнителния директор на „Национална компания индустриални зони“ Антоанета Барес.

Антоанета Барес: Индустриалните зони се развиват много добре. Ние доказахме, че това е ефективен механизъм за привличане на инвестиции и работещ механизъм за развитие на бизнеса в България. Ние предлагаме на бизнеса добра инфраструктура. Помагаме им и за намиране на кадри. Наблюдаваме последно време, че инвеститорите, които се позиционират в зоните, се клъстеризират, тоест събират се на едно място производители, техни поддоставчици и логистиката им, което улеснява изключително много бизнеса. Факт е, че индустриалните зони в последните две години вървят наистина много добре. Компанията ни има много нови инвестиции, много нови работни места, много нови продадени терени. В Икономическа зона София – Божурище, като приоритетен проект на „Национална компания индустриални зони“, договорените инвестиции към днешна дата достигнаха близо 500 милиона лева. Преките нови работни места – над 1500. Миналата седмица подписахме предварителен договор с високотехнологична компания, швейцарска, която се занимава с производство на прототипи и детайли от силикон и пластмаса, досега те бяха наематели в зоната, хареса им. Хареса им да правят бизнес в България и вече ще построят свое собствено предприятие. Пак миналата седмица приключихме сделка с друга компания, българска, поддоставчик на голямо немско предприятие в зоната, което произвежда за автомобилния сектор автомобилни електронни модули. До момента за Икономическа зона „София – Божурище“ има подписани 30 договора, от тях 27 окончателни и три предварителни. И сме в процес на преговори с над 10 компании само за зоната до София.

Водещ: А в страната? Другите зони как се развиват?

Антоанета Барес: Засилен интерес имаме и към индустриалната зона в Бургас. На 28 февруари Министерският съвет взе решение за апортиране на 7 имота частна държавна собственост от Южна промишлена зона в Национална компания Индустриални зони и впоследствие апортирането им към Индустриален и логистичен парк – Бургас, като става дума за над 500 декара. Апортирането на тези терени се наложи, тъй като съществуващите са вече изчерпани, заради големия интерес от инвеститори. Последните ни преговори, които са в напреднала фаза, са със сериозна немска компания, високотехнологична, за производство на медицински консумативи и компоненти. Тя е световен лидер в производството на такъв вид компоненти. Целта на апортирането е обединяване на терените, които са на съществуващото ни дружество, терени, които са общинска собственост, които също ще бъдат апортирани в патримониума на дружеството, и държавни терени, които се намират там, за да можем да обособим една втора фаза на развитие на зоната ни в Бургас. Проектът наистина се оказа доста успешен. В момента 35 проекта се реализират там. Естествено те са доста по-малки от тези около София, няма толкова големи инвеститори, но общият размер на гарантираните инвестиции е 73 милиона лева, броят нови гарантирани работни места са 726, като най-големият инвеститор е „Сигматек“, които ще вложат инвестиции в изграждането и на научно-изследователски и производствен комплекс за ремонт и рециклиране на части и компоненти за самолетни двигатели, като тяхната инвестиция е над 50 милиона лева. Съществен интерес имаме към Варна. „Национална компания индустриални зони“ разполага с терени в близост до Варна. Идентифицирали сме и терени, подходящи за развитие на сериозна индустриална зона и логистична база в близост до Варна, така че работим по възможностите за разширяване и там. Там имаме интереси от френски, турски, ирански, немски и китайски инвеститори. Миналия път разказах за новото ни дружество в Стара Загора – Индустриална зона Загоре. Там работим по реализацията на зоната. Имаме заявен интерес от няколко български компании, една от които е логистичен лидер на пазара. Съвместно с община Стара Загора придобихме дял от 50% от акциите на Индустриална зона Загоре. И в момента се приключва процедурата по подробния устройствен план. Правим предпроектно проучване на зоната ни в Кърджали. Освен това приключихме процедурата за проектиране и строителство на инфраструктура за всичките зони, собственост на националната компания. В момента тече периодът на обжалване, изчакваме срока, и живи и здрави, когато всичко приключи, ще имаме договори с три дружества, на които ще можем да възлагаме в период от четири години строителство на инфраструктурата. И няма опасност да имаме забавяне по реализирането на проекти на компанията. Имаме първи инвеститор в зоната ни в Телиш – Плевенско – австрийска компания в машиностроителния сектор, която се занимава с производство на системи за сепариране на отпадъци. Зоната е изключително подходяща за логистичен център и ние се надяваме, че с развитието на пътните връзки, които са планирани на държавно ниво, местоположението на зоната ще се окаже ключово за развитие на такъв тип предприятия. Във Враца работим в партньорство с община Враца. Те имат много добри терени. Няколко инвестиции се сключиха вече и няколко предприятия се ситуираха във Враца през изминалата и началото на тази година. Във Видин имаме интерес от различни компании. В последния месец имаме запитване от компания, която се занимава с производство на оборудване за камиони, както и от турска компания, която се занимава с производство на гуми. Тук искам да вмъкна и данни на автомобилния клъстер. Този сектор вече дава 11% от БВП на страната, като прогнозите за следващите години са да се стигне до 25%. В Русе зоната ни се развива изключително добре и често получаваме запитвания. Вчера имахме среща с компания, която иска да изгражда предприятие в Русе, съвместно с корейски предприемачи. Става въпрос за корейска инвестиция. За Свиленград, предвид местоположението, има запитвания от турски и гръцки компании. Естествено самата зона е в близост до двата гранично-пропускателни пункта. Така че нещата се случват. С много труд, но се случват.

Водещ: След кръглата маса „Бизнес и образование, перспективи и предизвикателства“, която вие организирахте, запазва ли се интересът на университетите, бизнеса и младите хора към проекта “Fast-tracking Success”?

Антоанета Барес: Разбира се. Чрез проекта ние се стремим да дадем бърза писта за развитието на младите кадри и да подпомогнем и бизнеса да намира квалифицирана работна ръка. Една от конкретните и основни стъпки в тази посока е създаване на майсторски специализирани и професионално насочени класове, в които мениджъри от водещи компании и инвеститори в нашите зони ще изнасят лекции в университетите и професионалните училища. А за обучаващите се студенти могат да бъдат организирани и съответните стажове и работа на терен в заводите на инвеститорите, което считаме, че ще бъде изключително полезно. Защото в последно време много се говори за дуалното обучение. Ние говорим за професионална насоченост по време и след завършване на първия етап от висшето образование, когато също има необходимост младите хора да специализират и да направят своя избор към вече по-тясна специалност, с която ще се занимават. Самият проект допринася за изпълнението както на стратегическите цели на нашата компания - насърчаване на инвестициите в нови сектори, така и помага страшно много на инвеститорите. Когато един инвеститор дойде при нас, той се интересува от кадри, които ще работят в неговото предприятие. В последно време инвеститорите, освен сериозните технически и правни анализи, които правят преди да ситуират своята инвестиция, искат сериозни справки, включително и срещи с HR компании, за да могат да изберат кадри за реализирането на своя бизнес или изобщо да проверят дали биха могли да намерят такива. Реално ние подпомагаме компаниите при техния избор точно чрез тази програма, която реализираме. Опитваме се с нея да преодолеем и проблема с младежката безработица. Младите хора трябва да разберат, че в България е добре да се работи, не само да се живее. И да останат в България, да не бягат от тук. От друга страна, учебните заведения са доста наясно какви кадри имат. Те правят и нови програми, които искат да адаптират в съответствие с нуждите на бизнеса. Нашата програма дава възможност за пряка връзка между бизнеса и образованието, защото програмите имат нужда непрекъснато да бъдат обновявани. Технологиите прекалено бързо се развиват. Една техника като я закупиш днес, тя губи стойността си в момента на закупуване. Новите модели излизат до 2-3 месеца, има актуализация. Тоест и тези програми подлежат на непрекъснато актуализиране. Тъй като смятаме, че тази програма е изключително успешна, подадохме заявление за участие в Европейските награди за насърчаване на предприемачеството в категория „Насърчаване на предприемаческия дух“. Надяваме се, че ще бъдем сред селектираните за награда във връзка с подпомагане на бизнеса, на образованието, и на развитието на младите хора.

Водещ: Търговската марка на „Национална компания индустриални зони“ вече има еврозащита и е запазена чрез службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Какви предимства ще донесе на компанията, на нейната работа?

Антоанета Барес: 10 години нашето име ще бъде защитено и няма да може други компании да използват името и да промотират свои дейности, като използват добрия имидж на „Национална компания индустриални зони“. Предприехме такива действия, тъй като доста често в бизнеса има нелоялни практики, включително и ние сме се сблъсквали. Не спрямо нашата компания, но това, което сме виждали, е, че няма механизъм при вписване на търговско дружество в Търговския регистър да бъдат спрени компании, които се вписват със сходни имена. По тази причина ние решихме, че е необходимо да предприемем мерки да запазим името си, да го предпазим от такъв тип нелоялна конкуренция, тъй като това е правният начин да реагираме.

Водещ: А необходима ли е работата на индустриалните зони от регулация?

Антоанета Барес: Необходима е. Необходима е, защото в България регулация за индустриалните зони има откъслечно в различни нормативни актове, но няма цялостна регулация за това какво представлява точно индустриална зона, собствеността на инфраструктурата, как се ръководи, как се разпределят разходите, приходите и т.н. Има определение в Закона за насърчаване на инвестициите какво е индустриална зона, което е доста семпло. От друга гледна точка, в Закона за устройство на територията има определения кои имоти са с параметри на индустриални, производствени зони. Но като съвкупност,  инфраструктура, технически средства, цялото подпомагане не е регулирано. И в тази връзка ние решихме, че е истински необходимо да се работи. И бяхме подкрепени от министъра на икономиката Емил Караниколов. Проведохме разговори с вицепремиера Томислав Дончев и се създаде работна група под ръководството на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на икономиката Емил Караниколов. Аз съм част от работната група. И в тази връзка започнахме работа по проучване на възможностите за регулиране на индустриалните зони.

Водещ: Тоест вие подготвяте проект за Закон за индустриалните зони, ако ви разбирам правилно.

Антоанета Барес: Да.

Водещ: Какво ще съдържа документът, какви възможности ще даде?

Антоанета Барес: Идеята за този закон отдавна се дискутира в Министерство на икономиката. Възникването на индустриалните зони в днешно време не е моментен тренд, мода, а е преди всичко наистина икономическа необходимост, както за областните градове, така и за градовете с по-малко население. И следва да има регулация. За първи път сега се подема сериозно инициативата за създаване на такава работна група. Освен мен, в нея участват колеги експерти от Регионално министерство, от Министерството на околната среда и водите, от Министерство на финансите, от Министерски съвет, разбира се. Целта на този проектозакон е инвеститорите да получат по-сериозна помощ и повече облекчения. А от друга страна, да се урегулира работата на оператора на индустриалната зона, какъвто се явяваме ние и други частни дружества. Трябва да има регулация и за  за изграждането и управлението на съответната територия, разпределението на разходите, разпределението на ползите… И не на последно място, облекчаване на регулациите за инвеститорите. Тоест зоната да стане още по-притегателно място за реализацията на инвестиционни проекти. В последно време много се направи за намаляване на административната тежест, отпаднаха много утежняващи бизнеса задължения. Но доста от задълженията, свързани с реализирането на такъв тип проекти и предприятия,  са с дълъг период на съгласувателни процедури. Идеята е в този закон да се намери компромис за облекчение на тези процедури. Като имаме предвид под облекчение не да не се извървят тези процедури. Но когато операторът, какъвто сме ние, извървим тези процедури за зоната, инвеститорите, идвайки да инвестират, да бъдат на по-лек уведомителен режим. Тоест да не трябва да извървяват например една процедура по ОВОС, която може да трае и година. Ако е извървян най-тежкият пакет от оператора инвеститорът със спецификата на неговата дейност да бъде при много по-лек режим, уведомителен. И доста по-бързо да получи необходимите документи. Мисля, че това би било едно от най-големите облекчения, които могат да получат инвеститорите. И тогава няма да останат свободни места в нашите индустриални зони.

Водещ: Това щях да ви попитам – как чрез вашите индустриални зони привличате инвеститори и инвестиции?

Антоанета Барес: Ние привличаме инвеститори по много канали. Първо осъществяваме доста активна маркетингова дейност. Говорим за това какво правим. Както днес аз съм тук и говоря с вас, какво правим и как го правим.  Отделно от това, самите инвеститори се клъстеризират, както казах по-рано. Когато дойде един голям инвеститор, неговите поддоставчици съвсем логично искат да се позиционират в близост до него. Тоест създава се една обща работна среда за работа на бизнеса на едно място – споделена инфраструктура, споделени разходи. Това при всички случаи е доста по-добрият вариант, отколкото всеки да се бори сам, да направи една инвестиция на една поляна и да се бори с всичките регулаторни режими, които съществуват, за да успее да я осъществи.

Водещ: Инвестиционният климат в страната гарантира ли стабилност за компаниите, които идват? Имат ли предвидимост за бизнеса си тук?

Антоанета Барес: Да. Първо наблюдаваме какво се случва в индустриалните зони, които националната компания управлява. Има засилен интерес от инвестиции, не само от български компании, а и от чужди компании. От Националния статистически институт отчитат, че общият показател на бизнес климата се повишава с 1,9 пункта през април в сравнение с март тази година. Подобрение е регистрирано и в промишлеността, и в строителството, и в сектора на услугите. Пак според НСИ, през първото тримесечие на 2019-та има ръст на средната работна заплата. За да се плащат по-високи заплати, има бизнес, те няма как да се изкарат по друг начин. България се изкачва с една позиция до 18-то място в глобалната класация за най-добра дестинация за откриване на производство. Всичко това поставя страната ни наистина в конкурентна позиция. Данъците ни са стабилно непроменяеми, имаме ниски оперативни разходи. Наблюдава се, че влизат не само нови производители, но наблюдаваме и разширение на бизнеса на съществуващи производители. Например, другата седмица предприятието „Бер Хелла Термоконтрол“, немската компания, която беше първият инвеститор в зоната Божурище, открива втората си фаза на проекта, разширението на производство. След като се разширяват, значи бизнесът им върви добре и показателите са стабилни.

Водещ: По какъв начин индустриалните зони насочват тенденциите в инвеститорския интерес? Да се инвестира заради бизнес средата или заради ниското заплащане? Как го правят зоните?

Антоанета Барес: Инвеститорите идват при нас не заради ниските заплати на хората. При нас оперативните разходи са ниски. Имаме твърда ниска данъчна ставка, имаме много интелигентни и талантливи хора. В Европейския съюз сме, тоест ние сме врата към един многомилионен пазар на Европа. Икономически и политически сме стабилни. Така че няма причина да не изберат страната ни. Правителството направи много за облекчаване на административната тежест. Улесни се възможността бизнесът доста по-бързо да придвижва проектите си. Това, което ние правим, е да подпомагаме бизнеса. Както виждате, не сме спрели да работим, включително и по закон за индустриалните зони, което би улеснило още повече бизнеса. Опитваме се да бъдем конкурентни.

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани