Наказание от 5 години лишаване от свобода ще изтърпява Христо Тиляшев за причиняването на железопътната катастрофа на гара Калояновец през 2014 година.
БГНЕС припомня, че тежката влакова катастрофа на гара Калояновец се случи на 12 юли 2014 година. Тогава бързият влак София-Варна дерайлира, загина машинистът на влака, 14 души бяха ранени, като петима от тях останаха в старозагорската болница за лечение. В композицията пътуваха около 160 пътници. За инцидента бе обвинен помощник-машинистът Христо Тиляшев.
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 27.06.2018 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС) по в.н.о.х.д. № 525/2017 г. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия Христо Тиляшев срещу решението по в.н.о.х.д. № 525/2017 г. на ПАС. С него частично, по отношение на размера на наказанието, е изменена присъдата на Окръжен съд – Стара Загора, с която Тиляшев е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, т. 1 (нарушаване при управление на подвижен железопътен състав на правилата за движение, като е допуснато причиняването на смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица). Наложеното на подсъдимия наказание е намалено от 6 на 5 години „лишаване от свобода“.
Тричленният състав на ВКС приема жалбите за неоснователни. Според ВКС е несъстоятелно аргумент за субективизъм и пристрастие да се извежда от записаното в решението на ПАС, че при предприето екстрено спиране „налягането в главния въздухопровод на спирачната система на влака спада под нивото на атмосферното“. Става въпрос за очевидно неточно възпроизвеждане на констатираното в рамките на техническата експертиза, че при екстрено спиране налягането в главния въздухопровод на спирачната система спада до нивото на атмосферното налягане. „Тази допусната от въззивния съд неточност в репродуцирането не е променила съдържанието на експертния извод и не може да се интерпретира като изява на лично отношение на членовете на съдебния състав, респективно като нарушаваща по какъвто и да е начин установените в наказателния процес гаранции, предназначени да изключат всяко съмнение в съдийската безпристрастност.“ – категорични са върховните съдии.
По отношение на твърдението за игнориране на доказателства тричленният състав на ВКС пише: „Направеният от въззивния съд доказателствен анализ не само не е основан на игнориране на доказателствени източници, а следва строго очертания от процесуалните норми и от правилата на логиката път. Извършена е от въззивния съд цялостна проверка и старателна преценка на всички материали по делото, като за тази цел са ползвани легални критерии. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.“
Върховните съдии констатират, че не е нарушено и правото на подсъдимия на мотивирано решение. Те пишат: „Обективният прочит на постановеното от него решение показва, че този съд обстойно е аргументирал всички аспекти на позицията си по обвинението – както от фактическа, така и от правна страна, като балансирано, с разумни и юридически издържани аргументи, основани на събраните и проверени по надлежен начин доказателства, е дал отговор на всички, поставени на вниманието му съществени възражения на страните.“ Съдът изрично се е спрял на техническото състояние на железния път в участъка, в който е настъпила катастрофата, както и на разположението на светофорите и видимостта към тях от гледище на изискванията на нормативната уредба, като излагайки убедителни аргументи, изведени от доказателствата по делото и приетите без възражения от всички страни експертни заключения, е отрекъл възможността неизправности в железния път да са станали причина за злополуката.
В решението на ВКС пише още, че въззивният съд е приложил материалния закон точно, като е извършил качествена съпоставка между наличния фактически материал и нормата на чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 2, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия, тълкувайки тази норма по единствения възможен юридически точен начин. Според върховните съдии без основания се настоява, че подсъдимият е бил поставен в екстремална ситуация, с която „поради нейната внезапност и неочакваност не е могъл да се справи“. Подсъдимият не се е съобразил с указанието на подаваната от предупредителния и от входния светофори светлинна сигнализация и не е намалил скоростта на управляваната от него влакова композиция до величина, гарантираща безаварийно навлизане в гара Калояновец, въпреки че е имал обективна и субективна възможност да възприеме тази сигнализация от достатъчно разстояние, гарантиращо му възможност за своевременна реакция по привеждане на скоростта до пределите на безопасната за преминаване през участъка.
По отношение на искането за преквалифициране на извършеното от подсъдимия деяние по привилегирования състав по чл. 343а НК (облекчена наказателна отговорност за оказана помощ на пострадалите) върховните съдии подчертават, че доколкото при касационната проверка изводите относно приложимия материален закон се правят на базата на установените от въззивната инстанция фактически положения, съдебният състав на ВКС би могъл да преквалифицира деянието единствено ако констатации относно извършени от подсъдимия действия за оказване на такава помощ на пострадалите са заложени във въззивния акт. В случая това не е така.
Съдебният състав на ВКС отбелязва, че наказанието от 5 години „лишаване от свобода“, съчетано с наказанието „лишаване от право да упражнява дейност на машинист – локомотивен, влакова работа“ за срок от 8 години, е пропорционално спрямо конкретно извършеното престъпление и личността на подсъдимия. Проявената от него непредпазливост е в сериозна степен, като броят на увредените в резултат на нея лица не следва да се подценява, както и фактът на реалността на риска, който е бил създаден за множество други хора, пътували във влаковата композиция.
Добави коментар