Европейският парламент създава и гласува законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани, и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите (28 национални правителства на ЕС) в система, подобна на двукамарна.
Парламентът има също правомощия за контрол или надзор над останалите институции на ЕС: той наблюдава как те работят и как изразходват парите на данъкоплатците. И накрая, но не на последно място, парламентът действа като проводник на тревогите на обществеността и може да поставя нови въпроси за разглеждане в европейския политически дневен ред.
Европейският парламент има няколко вида законодателни правомощия. Едно от основните е обикновената законодателна процедура. Също известна като "процедура на съвместно вземане на решение", това е основната законодателна процедура на ЕС, която се използва за съставяне и приемане на почти всички законодателни актове на ЕС (между 70 и 80 области на политиката). Тя дава на парламента право да приема, отхвърля или изменя проекти на законодателни актове относно единния пазар, околната среда, защитата на потребителите, гражданските свободи, селското стопанство, транспорта, научните изследвания и други области.
Друго правомощие е консултацията. По някои видове законодателни актове (например данъчно облагане, конкуренция, нови държави – членки на еврозоната) парламентът дава само консултативно становище. Европейският парламент има правомощието да одобрява. Ако ЕС планира да приеме нови държави-членки или да сключи споразумения със страни извън ЕС, е необходимо одобрението на парламента, въпреки че ЕП не може да изменя отделни детайли от такива споразумения. ЕП има право на инициатива.
Освен това парламентът има бюджетни правомощия. Всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. Освен ключовата си роля при избора на комисията, парламентът провежда изслушвания на председателя и членовете на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка и на номинираните за членове на Сметната палата. Парламентът има правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес (неотдавнашен пример за това беше специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари) или твърдения за нарушение или лошо управление на правото на съюза. За да търсят отговорност от другите институции на ЕС, членовете на ЕП могат да задават въпроси с искане за устен и писмен отговор. По този начин комисията и съветът редовно трябва да отговарят на питания, да предоставят подробна информация или да участват в дебат в парламента по конкретни въпроси на политиката.
Върховният представител за общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС) трябва да дава отчет на парламента, който има право да бъде информиран и с него да се провеждат консултации по тази политика, а също така използва и бюджетните си правомощия, за да формира мащаба и обхвата й. ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на ЕП за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.
Добави коментар