Поглед назад: На 4 май 1903-а пада убит Гоце Делчев

09:00, 04 май 19 / Общество 25 1524 Християна Димитрова
1
Гоце Делчев с приятеля си Гоце Имов като юнкери.
2
Пренасяне на останките на Гоце Делчев от къщата на Михаил Чаков в офиса на Илинденската организация.
3
Гробът на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.
4
Урната с костите на Гоце Делчев в „Илинденската организация“, останали там до 1946 година.
5

Едва на 31 г., на днешния ден, преди 115 г., пада убит от куршуми на турска потеря при с. Баница един от най-смелите борци за свободата на Българска Македония и Одринско – Гоце Делчев, национален герой на България и на Македония. 

Какво сочи историята?

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница. Потерята е командвана от майор Хюсеин Тефиков, съвипускник на Гоце Делчев.

През нощта на 3 срещу 4 май тя блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

Поетът-революционер Пейо Яворов пише за своя скъп приятел, с когото са били рамо до рамо в борбите, как Гоце разказвал на другарите си свои сънища, които съвпадали с избиването на близки нему хора: "С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето". Пророчески сън.

Почти едновременно с Гоце са убити още шестима негови събратя по оръжие, останалите живи от четата влизат в една плевня и след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

"Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ", реди скръбните думи Яворов.

Вражеската потеря била командвана от майор Хюсеин Тефиков, родом от Родопите, който е съвипускник на Гоце Делчев от Военното училище в София. Чест му прави, че не позволил гавра с тялото на революционера.

За има-няма десетина години Гоце Делчев израства не само духовно, но става и един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. И всичко за това пусто общо българско Отечество, което разделено не е давало мира ни на Гоце Делчев, ни на Яне Сандански, ни на Христо Татарчев, ни на Гьорче Петров и хиляди други като тях.

"Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи", казвал Гоце.

Родният му Кукуш е разрушен, пометено е и село Баница. Нямат мира и костите на Гоце Делчев - пренасяни и разнасяни, за да са уж все у дома, но така, както го разбират политиците през различните години след смъртта му.

След 9-ти септември 1944 г. България сменя позорно политиката си по македонския въпрос под давлнието на СССР и предава костите на героя си - мъченик, на Социалистическа Република Македония, където те са препогребани в каменен саркофаг в църквата "Свети Спас", там са и днес.

Любопитното е, че вдясно от гроба на Гоце Делчев е т.нар. "малка църква", която е по-стара от голямата. В нея се намира уникален иконостас, на който има надпис, че е изработен от майстори от Дебърската школа, която е доказано българска.

На 3 май 1943 г. върху общ гроб в окрайнините на село Баница видни общественици, заедно със сестрите на Гоце – Ружа, Велика и Елена, както и техните потомци, поставят бяла мраморна плоча с надпис: "В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г. за обединението на Македония към майката родина - България и за вечен спомен на поколенията: Гоце Делчев от гр. Кукуш, апостол и войвода; Димитър Гущанов от с. Крушово, войвода; Стефан Духов от с. Търлис, четник; Стоян Захариев от с. Баница, революционер; Димитър Палянков от с. Броди, революционер. Заветът им бе – Свобода или смърт!". 

Мраморната плоча е разбита и унищожена през 1946 г. от гръцките власти. През 2013 г. е възстановена възпоменателната плоча, но само с името на Гоце Делчев, и я слагат на входа на единствената оцеляла в Баница постройка - старата камбанария. В края на 2014 г. и тази мраморна плоча е строшена. Но камбанарията стои, пожалена от времето, а наоколо се валят камъни и останки от старите къщи насред поляни и бурени.

Посветена е и песен на Гоце Делчев, но споменът за него все повече се топи.

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани