Поглед назад: Арменският геноцид- клането на един народ

09:30, 24 апр 19 / Свят 25 8228 Шрифт:
Християна Димитрова Автор: Християна Димитрова
Арменско цивилно население, ескортирано от въоръжени османски войници през град Харпут (Харпет), към затвора в Мезире (днес Елязъг), април 1915 г.
Останки от избити арменци в Ерзинджан. Подобни гледки можели да се видят навсякъде из Армения.

На днешната дата- 24 април, 1915 година започва арменският геноцид, при който около 1.5 милиона от двата милиона арменци в Османската империя губят живота си. Старателното потулване на събитията от страна на Османската империя, както и невъобразимия мащаб на систематичните варварства означават, че истинският брой на убитите никога няма да е ясен и варира от източник до източник. Това се наблюдава при геноцидите – извършителите целят да заличат всяко доказателство за съществуването на жертвите.

Способните мъже са били убивани, а останалите арменци са изпращани в пустинята.

На 24 април 1915 г., когато 270 арменски водачи са принудително изведени от Константинопол и преместени в Анкара. Още преди това обаче османците прехвърлят всички арменци от армията към невъоръжени работнически батальони, за да бъдат по-лесно убити после.

Щом всички способни арменски мъже са избити, жените, децата, недъгавите и възрастните са изпратени в пустинята под предлог, че ги изселват. Общо 1.5 милиона арменци загиват в геноцида. В началото на Първата световна война два милиона арменци живеят в рамките на Османската империя, което означава, че 3 от 4 са убити.

Много от тях умират от глад и жажда. Жени от всички възрасти са редовно изнасилвани и оставени да умрат. Масови разстрели, удавяне, изгаряне и отравяне също са чести практики. Онези, които успяват да доживеят до края на марша на смъртта, след това са изпращани в концлагери.

Как започва геноцидът?

През 1890 г. в империята живее голямо арменско население – около 2.5 млн. души. Заради нормалните исторически процеси по онова време, арменското малцинство започва все по-често да надига глава с искане за отделяне от Османската империя и автономия.

За да задържи властта над територията си, турската власт започва гонения и избивания на арменското население, които невинаги са директни. В началото се настройва кюрдското малцинство срещу арменското, а по време на Световната война арменските войници умишлено са пращани в най-големите кланета и в най-опасните и безнадеждни фронтове. Голям брой арменци са убити, а оцелелите след края на войната не могат да се завърнат по родните си домове.

Според историци обаче, има и други причини за арменския геноцид. Малцинството било заможно, а тогавашната османска власт била в тежко положение – империята била разпокъсана, отслабнала и във война. Факт е, че огромна част от арменското богатство и собственост били конфискувани. Турция от своя страна отрича кампанията да е целенасочен опит за унищожаване на арменската нация, тъй като много мюсюлмани също са загинали по време на световната война и последвалия разпад на Османската империя и действията по време на война не могат да се нарекат „геноцид“.

Отричането на геноцида е толкова успешно, че много османски политици, помагали с ликвидационния процес, са запомнени с добро в някои части на Турция. Булеварди, авенюта, магистрали и цели квартали носят имената на Тримата паши. Има дори училища, кръстени на тях.

България е една от малкото европейски страни, чието правителство и до ден днешен не признава арменския геноцид. Тя признава „масовото изтребление“, но не и геноцида. От една страна като член на европейската общност сме длъжни да признаем геноцида. Но от друга, това би могло да повлияе неблагоприятно на икономическите ни и дипломатически отношения със съседна Турция, която също не стои със скръстени ръце, за да позволи нещо подобно да се случи.

Всяка година арменците по света и в Армения отбелязват с факелни шествия и манифестации деня на геноцида и призовават Турция да го признае. 

През 1965 г. по случай 50-годишнината от геноцида, е построен паметник по проект на архитектите Калашян и Мъгърдичян на хълма „Цицернакаберд“ над река Храздан. Обелискът е висок 44 метра и символизира прераждането на арменците, а 12-те блока, поставени в кръг, представляват 12 обезлюдени арменски области в днешна Източна Турция Вътре в кръга гори вечен огън. От паметника започва парк със стена дълга 100 метра, на която са написани имената на областите, за които се знае, че са извършвани кланета. В края на този парк през 1995 г. е отворен малък музей] с информация за събитията, както и снимки от немски фотографи (турски съюзници по време на Първата световна война) и публикации за геноцида на различни езици. Около музея има посадени дървета от различни държавници, които са го посетили.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама