Поглед назад: Христо Проданов покори Еверест и остана завинаги там

11:00, 20 апр 19 25 2856 Шрифт:
Християна Димитрова Автор: Християна Димитрова

"Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!". Едва ли има българин, който да е чул тези думи и да ги забрави. Те са изречени от радиста в опит да държи буден Христо Проданов. В отговор Христо Проданов промълвява може би последните си думи: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“

Така той става първият българин, изкачил Еверест (8848 метра) на днешната дата през 1984 г.

Излъчват ги по телевизията и радиото. Два дни България буквално спира да диша. Първо заради радостта от успеха, а после с надеждата, че нейният герой ще се върне от върха. Уви, той остава горе завинаги.

На 20 април 1984 г. в 2,30 ч. радистът Стефан Калоянов събужда по радиостанцията Христо Проданов и шерпът Джон. Отнема им 3,15 ч. да се подготвят за тръгване от лагер №5. Твърде много е, но те са без кислород и всяко движение, на такава височина, изисква неимоверно големи усилия на волята. 

В 9,00 ч. Христо Проданов предава по радиостанцията: „Над първата камина съм. Джон не може да мине и реши да се върне. Аз реших сам да продължа изкачването“. 

В 11,10 ч. – ново съобщение: „Намирам се на около 8500 м.“ 

И времето спира за хората в базовия лагер. Повече от седем часа радиостанцията на Христо мълчи въпреки настойчивите опити да се свържат с него. 

В 18,15 ч. нещо пропуква и така дългоочакваният глас развълнувано и отчетливо изрича паметните думи: 

„Аз съм на върха, на върха съм – Христо!“

Малко след това световните осведомителни агенции предават новината. Както в базовия лагер, така и в България следват минути на неуписуема радост. Христо Проданов остава на върха 33 минути, прекалено дълго – вече е тъмно. .

В 18,48 ч. съобщава: „Тук на върха няма нищо. Опитвам се да снимам, но камерата не работи, започвам слизането.“ 

Решава да се върне по същия опасен маршрут и то по собствените си стъпки – нещо, което никой друг алпинист не е правил. Предстои трудно и опасно спускане през нощта.

По пътя надолу силна буря принуждава Христо да чака на открито на 8700м. височина без спален чувал, храна и вода. Мястото е наречено ‘‘Зоната на смърта‘‘. Неслучайно.

В 21.10 ч. Христо предава: „Стъмни се вече, става много опасно, не искам да рискувам и ще търся място да нощувам“. 

На 21 април сутринта Христо се обажда, но звучи много зле и трудно се разбират думите му. Ясно е, че е в тежко състояние след прекараната на открито нощ, без кислород, при температура минус 42 градус. 

Започва спасителна операция – всички, които се намират близо до Еверест се отправят към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които веднага тръгват да го търсят. За рекордно кратко време успява да стигне почти до върха и не се подчинява на заповедта да прекрати търсенето поради лошите условия. Изминава разстоянието от 1330 метра на един дъх – безпрецедентна саможертва и героизъм. Янков прави нечовешки усилия да открие приятеля си и е на ръба на силите си, но в крайна сметка времето и падането на нощта го принуждават да спре на височина 8500м. – драматично близо до Проданов.

''Не говри, не говори. Не заспивай! Ице, ти си голям мъж! Не заспивай, ти си българин! Към тебе тичат, хора тичат към тебе! Не заспивай!''

Това са думите, които милиони българи си повтарят в очакване да чуят, че Христо е спасен. За жалост обаче е твърде късно. На 22 Април 1984г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Той остава да спи завинаги под върха, в прегръдката на бялата смърт.

Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".

По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив

Проданов посмъртно е награден с орден и почетното звание „Герой на Народна република България“. На 20 април 1986 г. в родния му град Карлово е открит негов бюст-паметник и училище е кръстено с неговото име.

Прекланяме се пред подвига на този велик българин, успял да осъществи една своя мечта, която отнема най-ценното- живота му.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама