ТОПЛИЧНО с Ники Кънчев

11:00, 22 апр 19 25 6241

От ученик се влюбва в журналистиката. Първо във вестниците, по-късно в радиото и най-накрая в телевизионната журналистика, която изучава в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов”.

Той е журналист, радио и телевизионен водещ, шоумен, заклет меломан, лице на различни благотворителни и обществени инициативи. Обича и подкрепя спорта. Водил е емблематични радио и телевизионни предавания. В Дарик радио е от деня на старта на радиото, когато води и първото си предаване. В неповторимото му шоу са гостували десетки световни и български музикални величия. Името му се свързва с най-успешните телевизионни проекти.
За него телевизионният бизнес не е къс спринт, а маратонско бягане. През 2017 година Академията за мода го отличава с приза за най-стилни и успешни българи "БГ модна икона".

ТОПЛИЧНО разговаря за детството, книгите и вярата с един от любимите водещи в българския ефир Ники Кънчев.


"Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.", казва Малкият принц. С какво свързваш детството си и каква беше детската ти мечта?

Детството е всичко в моя живот. То ме формира и моделира в това, което съм, чрез любопитството ми, чрез моите желания, трепети, човешки страсти. Всичко което обичам сега - от музиката до мусаката е заложено там. Обожанието на ЦСКА не само като отбор, а като религия, обожествяването на музиката и особено на групата "Дийп Пърпъл" и производните й пък ми отвори съвсем различни прозорци. Слушах на един съветски ВЕФ всяка неделя от 14 до 18 часа музикалната програма на румънския радиоводещ Раду Теодор по "Европа либера", румънската секция на "Свободна Европа". Службите ни тогава заглушаваха българската версия на "Свободна европа", където също имаше интересни музикални предавания с Джилда Карол, която говореше много сладък български, защото майка ѝ беше българка, а баща ѝ унгарец. Та тези 4 неделни часа с песните на Пърпъл, Флойд, Кридънс, Лед Зепелин направо ме омагьосваха...
После дойдоха книгите, които бяха съвсем друга вселена. А киното и филмите направо ме изстреляха в Космоса.
Чаках на опашка за вестници, особено спортните - "Футбол", "Народен спорт", "Старт", също и за книгите. Новите ги докарваха всеки вторник.

Какво е за теб вярата?

Вярата е нещо фундаментално. Основно, дървеното легло, на което лягаме. Ако искаме пак да ставаме и да се изправяме - трябва да почитаме това легло, този нар.

Какво пречи на вярата?

Разнообразието, новия начин на живот, новите морални измерения. Върнете само някакви си 80 години назад историята, които са меко казано, "прашинка време" и ще видим че хората са оцелявали във Втората световна война, че са се борели за живота си, а не за свободното си време, искали са живот, а не бонуси. Тогава е имало дневничето на Ане Франк, сега имаме снимките ни в "Инстаграм".
Сега, когато животът ни е гарантиран, искаме други работи...Ненаситни сме...
И това разклаща вярата и много се губят по пътя нагоре - надолу...

Кой е любимият ти начин за релаксиране?

О, много са. Най - най е волейболът. Една игра за интелигентни хора, без да обиждам останалите игри. В един гейм можеш да атакуваш със силна забивка, да пуснеш леко топката, да направиш "блок/аут", да блокираш, да спасиш топка, да подсигуриш другите в отбора, да биеш як сервиз, да вдигнеш мега топка, да посрещаш сервизи на ниво. Колко неща за десетина минути, колкото трае един гейм...

Как си обясняваш този грандиозен успех по света на реалити формата "Биг Брадър"?

Любопитството на хората към живота на другите. Към характерите на другите. Към вечния въпрос: Този защо постъпи така? Защо не постъпи иначе? Чакай да видя какво ще стане...

Хрумвал ли ти е друг вариант на формата?

О, Брадърът е огромна идея, която може да има своите модификации - само за спортисти, само за "Племейтки", само за пластични хирурзи, само за политици. Реално един летен детски лагер, си е "Биг брадър". Много често децата ме питат кога ще има за деца....

За какво си заслужава да се рискува?

Рискът си заслужава, когато искаш нещо да остане след теб - да кажем твоя марка, твоя медия, твой бизнес. Човек тогава наистина се замисля, дали си струва скокът. Нашето поколение е "загубено" в това отношение. Никой нито веднъж не ми е преподавал или поне споменавал как да бъда лидер, да водя останалите, да правя мой бизнес, да формирам група, колектив, офис.

Кой е най-големият ти успех?

Е, аз да се самоопределям е леко нескромно, но все пак: Името ми. Превърнах го в марка.

Най-силното ти качество?

Талантът ми, самочувствието ми, увереността ми, че съм добър в това, което правя.

Слабото ти място?

И аз съм човек. Всичко човешко не ми е чуждо. Подвластен съм на същите емоции като всички.

Като радио и телевизионен водещ, ако се наложи да избираш: Радио или телевизия?

И двете са ми любими. Повече от 25 години в Дарик радио с предаванията "Купон на изток от Рая" и "Ники Кънчев шоу". В телевизията със "Стани богат", "Биг и Вип брадър", "Един срещу всички", "Ники Кънчев под наем". Водил съм инцидентно празнични издания на сутрешния блок на Нова и още и още..
Различна е естетиката може би, но реакциите са едни и същи- трябва да си в час, да си реактивен, да си на нивото на екипа, който е подготвил всичко за теб, да внасяш разнообразие, неочакваност, да разведряваш, когато трябва, да си сериозен, когато трябва...

Как би продължил изречението: Животът е...

Прекрасен. Ясно е това и го дължим на Роберто Бенини. Не случайно филмът му визира Втората световна война и концентрационните лагери, за което говорих в началото на интервюто.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашия коментар беше успешно пуликуван!