ТОПЛИЧНО с Лиляна Павлова

11:25, 16 апр 19 25 2481 Марта Василева
1

Тя е решителна, емоционална, обича кафето и вярва в каузата и мечтите си.

Днес разговарям с първата жена министър в сферата на строителството, считано от 1878 година и министър за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 година.

Завършва УНСС със степен бакалавър по "Международни икономически отношения" и Варненски свободен университет със степен магистър по "Публична администрация и европейска интеграция". Защитава докторска степен по икономика. Лиляна Павлова е един от учредителите на сдружението на магистрите по публична администрация и социални дейности "Академика – Магистър – Интелект".

Кариерата си започва като финансов мениджър и експерт по международни проекти. Била е заместник министър, а от 2011 година Народното събрание одобрява Павлова за министър на регионалното развитие и благоурстройството.

„Благодаря на Лиляна Павлова, която беше инженер на това председателство", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер след приключване на  Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Какво сподели за вярата, децата и щастието една известна дама в българската политика:

ТОПЛИЧНО има удоволствието да разговаря с Лиляна Павлова.

Какво трябва да притежава жена, решила да се занимава с политика?

Подкрепата и разбирането на семейството, целеустременост, способност да въздържа емоциите си, търпение, готовност винаги да се учи.

За какво си струва човек да рискува?

Всяко едно начинание в живота носи риск - от избора на училище за детето, избора на професия и всяко следващо, дори и ежедневно решение носи риск. Но рискът е и основният способ, чрез който всеки човек се оформя като личност и изгражда силата на характера си. Това, което винаги съм се опитвала да науча и детето си, е да не се страхува от рискове и провали. Да опитва нови неща, да не се отказва лесно. Да се научи да оценява дори трудностите – това са все важни качества, които човек трябва да притежава в днешния свят, който става все по-забързан, все по-обсебен от технологиите и все по-предлагащ готови решения и готови формули за лесен успех.
А в обществен план, аз съм направила избора да бъда политик, приела съм да работя за развитие на обществото ни и за разрешаване проблемите на хората. Това е голямата кауза, в името на която си струват и рисковете, и лишенията, и негативните емоции и обидите понякога дори.

Сутрин, преди работа: Чай или кафе?

Кафе, защото ме зарежда. Това си е моето време да подредя деня си. Моите 15 минути.

Според Вас, кои хора са по - щастливи: Мечтателите или реалистите?

Ако не се лъжа, Хундертвасер беше казал нещо от сорта, че когато един човек мечтае, това е само мечта. Но когато много хора мечтаят заедно, това е началото на един нов свят. Светът се движи и прогресира благодарение именно на идеите на мечтателите, но тяхната реализация винаги е резултат на трезва преценка, на последователни усилия и реалистичния поглед върху даден проблем. Мечтателят в теб е този, който ти дава смелостта да си представиш, да поискаш да постигнеш нещо, този който те удържа да не се откажеш през трудностите. Докато реалистът в теб е този, който ти посочва рационалния път, по който да вървиш, за да изпълниш мечтата си. Така че, разумната комбинация между двете качества според мен води до онова усещане за пълноценност и баланс, което наричаме щастие.

 Най-силното Ви качество?

Трудно ми е сама да оценявам себе си. Винаги се опасявам дали съм обективна! Смятам, че е по- коректно оценката да идва от другите, дори и с риск невинаги да съм съгласна с нея. Може би най-силното ми качеството е постоянната ми готовност и откритост към нови предизвикателства. Винаги съм готова да се уча, да се развивам, стремя се към нови хоризонти.

Приоритетът, който си заслужава?

В личен план за мен това са децата, естественият стремеж на всеки от нас да отгледа и възпита добър човек, качествен и пълноценен член на обществото ни. Струва ми се напоследък, че връзките в семействата са нарушени, малко и свръхбързо общуваме с децата си, превръщаме празничните вечери в някакъв ритуал за снимка във Фейсбук, вместо в дълбоко лично изживяване и пълноценно общуване.
В професионален план приоритетът, който си заслужава, е да допринесеш за по-добрия живот на хората, да помогнеш за разрешаване на проблемите им, да способстваш за изграждането на едно по-благоденстващо, по- щастливо и по- сплотено общество, да накараш хората да търсят повече това, което ги обединява, отколкото това, което ги разделя. Винаги съм се съпротивлявала на егоистичното мислене, че е важно аз да съм си добре, пък за останалото, да става, каквото ще. Трябва да осъзнаем, че „останалото” също ни касае и всички имаме дълг да развиваме държавата и да я оставим на децата си като едно по-добро място.

Какво за Вас е вярата?

Вярата за мен е много! Тя ми дава посоката, тя ме възпира, когато е нужно, тя ми дава силите да продължа, когато се почувствам уморена и се запитам “Има ли смисъл?”.

Какво пречи на вярата?

Омразата между нас, завистта, черногледството! Втурването в посоката да търсим негативното, разликите си, превъзходствата си, а не да осъзнаем колко всъщност сме еднакви в потребностите и стремежите си...

Има ли какво да научим от децата си?

Разбира се! Онази неподправена детска радост от живота, онази способност да се изненадваш от малките неща, онова пламъче в очите са все неща, които постоянно трябва да учим от децата си. Аз винаги се зареждам с много идеи и енергия от общуването си с младите хора. Техният свеж поглед към живота, необременен от тежестта на времето и жизнения опит, ме връща към изконния смисъл на всичко.

 Как бихте продължила изречението: Бих искала да...

Бих искала да живеем в един свят на по-усмихнати, по-щастливи, по-приемащи се един друг хора...

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани