Неделно четиво: Откъс от "Любима моя Кейт", Нора Робъртс

14:00, 17 мар 19 / Култура и наука Сподели в: 25 382 Topnovini Автор: Topnovini
1

Брат й, мислеше си Кейт, оставяше жените разтопени в краката му още откакто навърши пет. Не, още откакто се е родил, поправи се тя, докато обикаляше из магазина.
Не беше само външният му вид, въпреки че беше страхотен. Беше и нещо повече от чар, защото той можеше да сътвори истинска магия, когато беше в настроение. Тя отдавна бе решила, че става въпрос чисто и просто за феромони.
Някои мъже и без да правят нещо караха жените да точат лиги по тях. Податливи на външно влияние жени, разбира се. Тя изобщо не беше такава. Мъжът трябваше да притежава нещо повече от външен вид, чар и сексапил, за да привлече интереса й. Тя се беше запознавала с мнозина красавци, които се оказваха празна работа, след като надникнеш отвътре.
Зави зад ъгъла край количките и омекна до мозъка на костите си.
Той беше великолепен. Не, не, тази дума бе прекалено женска. Красив звучеше прекалено мъжки. Този беше просто...
Мъж.
Метър и деветдесет, ни повече, ни по-малко, страхотна опаковка. Като танцьорка, тя умееше да оцени стегнатото тяло. Въпросният екземпляр, който разглеждаше редици миниатюрни автомобили беше облечен в прилепнали избелели дънки, бархетна риза и дънково яке, протрито, прекалено леко за сезона.
Работните му ботуши изглеждаха много стари и яки. Кой да предположи, че чифт ботуши могат да са толкова сексапилни?
Ами косата му! Беше тъмна, гъста, на руси кичури, начупена около слабо, изразително лице. Не беше нито грубо, нито с класически черти, нищо, което да определи с лекота. Устните бяха плътни, изглежда единственото меко нещо у него. Носът беше дълъг и прав, брадичката изсечена. А пък очите...
Тя не виждаше добре очите, не различи цвета заради прекрасните мигли, които пречеха. Клепачите бяха спуснати, затова тя си ги представи, че са наситено, нежно синьо.
Премести поглед към ръцете, когато той посегна към една от играчките. Едри, с широки длани и заоблени пръсти. Силни ръце.
Мили боже.
Докато се наслаждаваше на мига фантазия – напълно безобидна кратичка фантазия – тя се наведе и събори малко пътно задръстване от колички.
Трясъкът, който последва я изтръгна от унеса и накара мъжа да обърне очи към нея – изненадващо, наситено зелени очи.
– О-па – възкликна тя. Усмихна му се широко, разсмя се и коленичи, за да вдигне количките. – Дано няма ранени.
– Ако се налага има линейка. – Той докосна лъскав автомобил в червено и черно, след това се наведе, за да є помогне.
– Благодаря. Ако успеем да ги върнем на място преди ченгетата да пристигнат, може да ми се размине само с предупреждение. – Усмивката му бе красива като лицето, каза си тя. Дървени стърготини и мъж. Тя се извъртя нарочно и коленете им се докоснаха. – Често ли идвате тук?
– Всъщност, да. – Той я погледна, задържа очи. Тя веднага забеляза припламналия в очите му интерес. – Момчетата никога не порастват толкова, че да забравят играчките.
– И аз така знам. Ти с какво обичаш да си играеш?
Той изви вежди. Мъжете не се натъкваха често на красива – и провокативна – жена в магазин за играчки в сряда следобед. Той едва не започна да заеква, след това направи нещо, към което не бе прибягвал от години – заговори без преди това да помисли.
– Зависи от играта. Каква е твоята?
Тя прихна, приглади кичур коса, който гъделичкаше бузата є.
– А, обичам всички игри, стига да печеля.
Младата жена понечи да се изправи, но той я изпревари, изправи безкрайно дългите крака и подаде ръка. Тя я стисна и с удоволствие откри, че беше груба, точно както си беше представяла, и силна.
– Благодаря отново. Аз съм Кейт.
– Броуди. – Той показа малкия син кабриолет, който все още държеше. – Кола ли си тръгнала да си купуваш?
– Няма да е днес. По-скоро разглеждам, докато не видя онова, което искам... – Тя отново изви устни, развеселена, готова за флирт.
Броуди трябваше да си наложи да не подсвирне. Понякога жените го сваляха, но никога по този начин. А той не се беше занимавал със самонадеяни жени от... От цяла вечност, както му се стори.
– Кейт. – Той се облегна на една етажерка и приведе тяло към нея. Странно, как всичко се връща, как тялото избира танца, сякаш никога не е имало застой. – Защо не...
– Кейти, не знаех, че ще идваш. – Наташа Кимбъл забърза през магазина, понесла огромен бетоновоз.
– Нося изненада.
– Обичам изненадите. Първо, това е за теб, Броуди, както обещах. Пристигна в понеделник и ти го отделих.
– Супер. – Ленивото, флиртаджийско изражение се бе преобразило в приятна усмивка. – Страхотен е. Джак направо ще полудее.
– Този производител прави играчки, които издържат дълго. Ще му се радва години наред, не само през седмицата около Коледа. Запозна ли се с дъщеря ми? – попита Наташа и плъзна ръка през кръста на Кейт.
Броуди вдигна очи от отворената кутия с бетоновоза.
– Дъщеря ли?
Значи това е балерината, помисли си той. Връзва се, нали?
– Току-що се запознахме, покрай дребен пътен инцидент. – Кейт продължава да се усмихва. Сигурно си въобрази неочакваната студенина. – Джак племенник ли ти е?
– Джак е синът ми.
– О. – На ум тя направи голяма крачка назад. Каква наглост притежаваше този тип! Женен мъж ще флиртува с нея. Нямаше никакво значение кой пръв е започнал флирта. Тя не беше омъжена. – Сигурна съм, че ще го хареса – заяви тя, вече студено и се обърна към майка си.
– Мамо...
– Кейт, тъкмо разказвах на Броуди за плановете ти. Той може да погледне къщата.
– Защо?
– Броуди е строител. И невероятен дърводелец. Миналата година преобрази студиото на баща ти. Обеща да погледне и кухнята ми. Дъщеря ми настоява за най-доброто – добави Наташа и тъмните є златисти очи се разсмяха. – Затова се сетих за теб.
– Благодаря.

Сподели в:

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани