Тома Биков пред ТОПНОВИНИ за новата си книга "Политически кризи и служебни правителства"

09:00, 09 мар 19 / Политика 25 3520 Шрифт:
Николай Облаков Автор: Николай Облаков

- Здравейте, господин Биков. Срещаме с вас извън обичайното ви амплоа на депутат и говорител по актуални политически събития, а в качеството ви на автор. Скоро е представянето на новата ви книга "Политически кризи и служебни правителства". Разкажете ни малко повече за нея

- Книгата представлява изследване на работата на служебните правителства, като е направен и анализ на политическите кризи, които са довели до тяхното сформиране. Този анализ обхваща голяма част от преходния период и навлиза в постпреходния през кризите от 2013, 2014 и 2016 година. От анализа са изключени само годините от 2001 до 2009 година, когато нямаше предсрочни избори и съответно политически кризи. 


- Защо смятате темата за служебните правителства за важна?

- Служебните правителства са едновременно резултат от политическа нестабилност и до голяма степен конституционна недомислица. Те са опит за създаване на междинен инструмент за разрешаване на политически кризи. Замисълът е служебните кабинети да бъдат нещо като арбитър между основните политически сили, които по време на кризи функционират в режим на остра конфронтация. Опитът до момента показва, че служебните правителства не са в състояние да изпълняват тази функция. Това е така, не защото участниците в тях са злонамерени, а защото този механизъм е изкуствено привнесен към естествените процеси на кризата. Така служебните кабинети често се превръщат в част от кризата и почти никога в нейно решение. Всъщност до момента политическите кризи са били разрешавани единствено от предсрочните парламентарни избори. Въпросът за служебните правителства е важен, защото политическите кризи са едни от най-важните моменти в една демокрация. Това са моменти на обществена конфронтация и тревожност. Тези моменти носят големи рискове за страната и за демокрацията. Ако трябва да направя по-образно сравнение – все едно да питаме важна ли е армията след като не сме във война? Моят отговор е да. И е добре да мислим за политическите кризи в спокойните времена, за да бъдем подготвени и осигурени до колкото е възможно в неспокойните.


- Смятате ли, че служебните правителства са свършили работата която им възлага конституцията? Необходимо ли е техните правомощия да бъдат увеличени или намалени?

- Конституцията ограничава служебните правителства, като не им позволява да взимат заеми, да променят бюджета и изобщо да взимат решения, които са в правомощията на парламента. В същото време те функционират без върху тях да има парламентарен контрол и без да имат същинска легитимност. Легитимността на служебните правителства зависи единствено от легитимността на президента, който ги е назначил. Успешността на служебните кабинети не винаги зависи от самите тях. Ако президентът е изчерпил своята легитимност, което обикновено се случва в края на мандата му, то и служебните правителства биха могли да бъдат подложени на атака. Ако президентът е в политическа изолация, какъвто е случаят с Жельо Желев през 1994 година, правителството е ничие и задължително си тръгва със слаба оценка. Но ако президентът току що е встъпил в длъжност и рейтингът му е висок, каквито са случаите с Петър Стоянов и Румен Радев, то служебните правителства работят значително по-лесно. Най-важното за едно служебно правителство е да проведе честни и демократични избори, които да върнат нормалния конституционен ред. В този смисъл можем да кажем, че само един от петте служебни кабинета не се справи с тази задача – този на Марин Райков. Изборите, които проведе този кабинет бяха опорочени от „Костинбродската афера”. Тук не казвам, че правителството е виновно за това престъпление, но то носи отговорност за това, че изборите бяха опорочени. Кабинетът на Марин Райков трябваше да предотврати това, но не успя. И по тази причина кризата от 2013 година продължи близо две години.

 

- Някои от най-важните решения за страната са взети по времето именно на служебни правителства – например това на Ренета Инджова и Стефан Софиянски. Смятате ли, че има някаква тенденция или извод, който може да си извади от това?

- Основните фигури в правителството на Стефан Софиянски са политици с влияние в рамките на СДС. Това правителство взима две дългосрочни решения – подава молба за членство в НАТО и сключва газов договор с Русия, който обвързва страната ни за десетилетия напред. Освен това Софиянски сключва спасителен заем, който има за цел да спаси страната от глад. Това е огромно надхвърляне на правомощията на едно служебно правителство. Ако правителството на Софиянски обаче действаше само в рамките на правомощията си, днес България можеше да не е член на НАТО, а Виденовата зима щеше да вземе и физически жертви. Истината е, че правителството на Софиянски е най-успешното служебно правителство до момента, защото се реши да надхвърли правомощията си и да решава кризата по същество. То избра да действа целесъобразно, а не законосъобразно. Другата причина е, че то беше доминирано от политици, които имаха смелостта да взимат политически решения. И тук идва парадоксът – имаме конституционен механизъм, който може да действа успешно само ако надхвърли конституционните си правомощия. За мен това е безсмислен риск заложен от авторите на сегашната Конституция.

 

- Кое е най-успешното служебно правителство, според вас?

- Това на Софиянски, защото в крайна сметка взе активно участие в трайното разрешаване на политическата, икономическата, социалната и финансовата кризи, които БСП остави след своето управление. Ако трябва да говорим за тенденции обаче, сравнително успешни са тези правителства, които са доминирани от политици, а не от експерти. Институцията на служебното правителство до голяма степен е заложена като неполитическа(експертна) или отдалечена от политическите партии. Например, на министрите е забранено да се кандидатират за депутати. Това налага и по-експертен профил на тези кабинети. Само, че експертите не са експерти по политика и по политически кризи, а са експерти в различни сфери. Така в момент на политическа криза ние се оказваме управлявани от хора, които никога до тогава не са имали реален досег с политиката. Това е още едно недоразумение в концепцията за служебното правителство. В същото време експертите не са в състояние да приложат експертния си потенциал, защото нито имат времето, нито легитимността, нито правомощията, нито мандата за това. Ето и още един парадокс.


- А най-слабото?

Не бих определил с тази дума нито едно служебно правителство. Има правителства, които се превръщат в част от кризата и в жертва на политическата ситуация. Това най-вече са правителствата на Ренета Инджова и Марин Райков. И двете са извън политическите баланси, работят в условия на изолация и в крайна сметка резултатът от работата им е, че общественото напрежение след тях е увеличено, а не намалено. Впрочем и двете правителства са доминирани от хора, които преди това нямат политическа биография. Повтарям обаче, че проблемът в случая нито е персонален, нито за него има виновен. Просто в подобни тежки моменти, изкуственият механизъм на служебните правителства носи огромни рискове.



- Коя политическа криза можеше да бъде избегната?

Тази от 2013 година. Това беше криза, генерирана изцяло по изкуствен път. Като се започне от февруарските протести, които доведоха до тактическа оставка на първото правителство на Борисов и навлизане в режим на служебно управление, мине се през Костинбродската афера и сформиране на правителство отстрана на загубилите изборите БСП и ДПС и се свърши с фалита на КТБ, тази най-дълга политическа криза беше предизвикана от глупави и безотговорни действия на политици. Тази криза беше ненужна и не донесе нито един позитив. Дори кризата от 1996 – 1997 година донесе позитива на националния консенсус по отношение на интеграцията в ЕС и НАТО и начерта линия на финансова дисциплина, която се спазва и до момента. Кризата от 2013 – 2014 година донесе само беди. Тя можеше да бъде избегната ако БСП и ДПС не бяха решили да управляват без да имат обществената подкрепа за това. Надявам се да са си взели поука, защото освен на страната, тази криза нанесе тежки щети и на двете партии. За мен 2013 и 2014 година са единствените загубени години в новата ни демократична история. Периодът 1990 – 1994 година беше период на свикване с новите реалности за цялото общество, 1995 – 1997 година беше период на тежък и скъп опит довел до разумни решения в последствие. Периодът 2013 – 2014 година беше период на нищото. Нито научихме нещо, нито получихме. Само платихме.  

 

 

- Служебните правителства на практика не въвеждат ли президентска република за кратък период от време?

Не просто въвеждат президентска република, но и абсолютизират президентската институция. Имаме правителство назначено от президента без функциониращ парламент. И това се случва в момент на обществено напрежение, конфронтация и трусове на политическата система. Подобна трансформация носи рискове дори ако бъде направена в спокойни времена, а какво остава за времена на криза. Това е още един аргумент срещу служебните кабинети. Освен това тези правителства функционират най-малко два месеца след разпускането на парламента. В конституцията не е казано и колко дълго може да функционира един служебен кабинет ако предсрочните избори не доведат до избор на ново правителство. Ами ако президентът иска да овладее цялата власт през служебното правителство и реши да саботира изборите? Подобен сценарий до сега не се е случвал, но в Конституцията няма нито един предпазен механизъм срещу това.


- В тази връзка смятате ли, че формата на управление, съществуваща в момента е най-добрата възможна? Ако игнорираме конкретните личности, говорейки само принципно?

- Сегашната форма на управление е демократична и по тази причина носи всички дефекти на демокрацията. Тези дефекти не са никак малко, но алтернативата е да преминем към режим на диктатура. Факт е, че имаме усложнена президентска институция, която се избира пряко, но има представителни функции. Това предполага винаги много сложна игра на президента. Ако трябва да се помисли за някакви промени в Конституцията бих обърнал внимание на президентската институция. Ако се избира пряко тя трябва да получи повече правомощия, но ако остане с тези, с които е в момента би трябвало да бъде избирана от парламента, както в редица европейски държави. Лично аз по-скоро съм привърженик на втория вариант, но не бих отхвърлил категорично и първия. Въпросът е очакванията към президента да отговарят на неговите правомощия. Според мен задължително от Конституцията трябва да се премахне длъжността на вицепрезидента, която е единствено плод на конюнктурата от 1990 година. Тогава, за да има баланс между БСП и СДС е създадена длъжността на втория човек в президентството, която първоначално е отредена за БСП, които отстъпват президента на СДС. След това обаче тази длъжност е изпразнена от съдържание и не носи нищо на политиката.

 

- И за финал – очаквате ли скоро да има шесто служебно правителство?

Длъжен съм да очаквам всичко, но се надявам скоро да нямаме служебно правителство. Ако имаме, ще означава, че политическата система отново не се е справила с предизвикателствата, които са застанали пред нея.

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама