Днес, на 1 март, и в съседна Румъния си разменят мартеници. Това, оказва се, не е само българска, а Балканска традиция, с която народите посрещат пролетта.
Вижте по какво се отличават румънските мартеници от българските.
Марцишор - така румънците наричат мартениците. Правят ги от две хиляди години, като традицията никога не е прекъсвана. Много от символите, вплетени в българските и румънските мартеници си приличат. Бялото кокиче и лястовичката като предвестници на топлото време. А също и четирилистни детелини, коминочистачи и подкови - символи на късмета и щастието, съобщава БНТ.
Йонел Мускалу, директор на Окръжен исторически музей - Гюргево: В началото при нас мартеницата не е била от бял и червен конец, правела се е от бяла и черна вълна. И много по-късно сме започвали да боядисваме с червено вълната и да сплитаме конците. С навлизането на градската култура, мартеницата е започвала да наподобява по-скоро брошка - жените започват да я носят на ревера си като украшение, обримчено с бял и червен конец или шнурче. У нас няма традиция мартеницата да се слага на ръката.
На пазара в Гюргево изобилства от мартеници с фолклорни мотиви. Има и български търговци.
Оказва се, че в Румъния мъжете не носят мартеници, защото това е привилегия само на жените.
Добави коментар