Централният военен клуб се изпълни с политици, военни, журналисти, историци и стотици граждани заради поклонението пред тленните останки на собственика на Агенция "Фокус" Красимир Узунов.
Извънредна почивка за депутатите даде шефката на парламента Цвета Караянчева.
Сред дошлите да се сбогуват бяха още президентът Георги Първанов (2002-2012), министърът на отбраната Красимир Каракачанов, министърът на туризма Николина Ангелкова, председателят на Комисията по отбрана Константин Попов, бившият министър на регионалното развитие Лиляна Павлова, общественици, съмишленици и държавници.
Опелото отслужи викарият на Софийската митрополия епископ Поликарп в църквата „Света София“.
"Красимир Узунов беше патриот, родолюбец, човек отдаден на каузи, човек за който винаги България е била над всичко", заяви председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов.
"В лицето на Красимир Узунов България загуби човек институция, човек агенция", отбеляза омбудсманът Мая Манолова, която също присъства на поклонението.
"Разделяме се с Красимир Узунов в условен смисъл, неговият безсмъртен дух остава", посочи историкът проф. Пламен Павлов.
От 15.00 часа Красимир Узунов ще бъде погребан с военни почести на Централните софийски гробища.
Красимир Узунов почина внезапно на 25 февруари 2019 г. на 56-годишна възраст.
Кой беше Красимир Узунов?
Красимир Узунов е роден на 26 януари 1963 г. в град Пещера. Завършва Висшето военно артилерийско училище (ВНВАУ) „Георги Димитров“ в Шумен през 1985 г., специалност Политически профил. Произведен е в чин лейтенант на 31 август 1985 г. Випуск „Сливнишки“.
През 1990 г. става известен с прякора „Поручика“, след като публикува коментар във вестник „Демокрация“, подписан като Поручик Красимир Узунов.
На 7 юни 2000 г. създава първата българска частна информационна агенция „Фокус“.
През 2004 г. създава Радио „Фокус“ – Сливен, с което слага началото на най-голямата българска радиоверига „Фокус“, която в момента притежава 59 радиостанции, 15 регионални офиса и излъчва 12 самостоятелни програми.
Автор е на стотици публикации в български и чужди издания по проблемите на Македония, Западните Балкани, армията, националната сигурност, реформите в службите за сигурност и българската военна история.
Автор е на книгите „Проклятието на Суки“ – легенди (1992 г.), „Скок зад огледалото“ (1992 г.), „Приказки за армията“ (1993 г.), „Христос на Балканите“ (1993 г.), „Феноменът Дрангов“ (1997 г.), Пътеводител „Охрид“ (1998 г.), „Албанският фактор на Балканите“ (2001), „Българските бойни знамена – За честта и славата на България“ (2009), „История на 23-ти пехотен Шипченски полк във войните за национално освобождение и обединение“ (2011),„Възкресението на българското опълчение – Душата на Македония и Одринско“ (2012), „Забравената война 1912 – 1913 г.“ (2013), „Бойните маршове на честта и славата на България“ (2014) „Каймакъ – Чаланъ“, (2015), „Епопеята на Добруджа – Курт-Бунар, Кочмар, Карапелит, Тутракан, Сарсънлар, Добрич...“ – Том 1 (2016), „Азъ служихъ при Дранговъ“ (2017).
На 20 септември 2016 г. заедно с началника на отбраната генерал Константин Попов и бившия командващ на ВМС адмирал Пламен Манушев организират военна церемония и заупокойна молитва в памет на загиналите български офицери и войници в боевете на връх Каймак-Чалан през септември и октомври 1916 г.
Удостоен е за „Следовник на народните будители“ за 2014 г. от Съюза на народните читалища. Награждаван е с лично оръжие от министъра на отбраната Николай Свинаров, с почетен „Войнишки нож“ от началника на Генералния щаб генерал Никола Колев, със сабя от министъра на отбраната Николай Цонев, със сабя от ръководството на ДАНС, със знак „За принос към Министерството на отбраната“ от министъра на отбраната Ангел Найденов през 2014 г. и със знак „Достойнство и чест“ от министъра на отбраната Красимир Каракачанов през 2018 г. Удостоен е с титлата „Доктор хонорис кауза“ на Военна академия „Георги Раковски“ от 15 февруари 2017 г.
Поклон пред Светлата му памет!
Добави коментар