Над 50% от висшистите в София живеят в кварталите на юг и югоизток от центъра, както и в поотдалечените от него - като “Манастирски ливади”, “Бояна”, “Драгалевци”, “Младост” и “Дружба”. Това показват данните от изследване на морфологията на столицата, проведено от общинската инициатива “Визия за София”. То трябва да даде насоки за планирането на града до 2050 г.
Кварталите с най-висока концентрация на жители без никакво или само с начално образование пък очаквано са “Филиповци”, “Факултета” и “Христо Ботев”, в които преобладава ромското население. Това са и кварталите с най-висока концентрация на деца в столицата.
По-младо население спрямо останалите части на града се отчита и в “Манастирски ливади”, “Драгалевци” и около бул. “Симеоновско шосе”.
Възрастните хора - над 65 г., пък са концентрирани във и около центъра.
Най-много софиянци в трудоспособна възраст - от 15 до 64 г., живеят в периферията и в най-големите жилищни
комплекси - “Люлин”, “Младост”, “Надежда”, “Дружба”, “Овча купел” и “Студентски град”, които са и едни от най-гъстонаселените.
Според изследването някои квартали с интензивно ново строителство имат територии с толкова значителни жилищни площи, че вече се нареждат до големите комплекси.
Бизнес сградите са основно в централните и южните райони, а на север - производството.
Части от най-многолюдните квартали - “Люлин”, “Надежда” и “Дружба”, пък имат по-малка разгъната застроена площ от “Гоце Делчев”, “Слатина”, “Редута” и “Манастирски ливади”. В последния и във “Витоша” е отчетен голям брой необитаеми жилища.
41,6%, или 452 485 души живеят в панелни блокове според данните на НСИ от 2011 г. Този тип жилища са 13 вида конструкции, но “Люлин”, “Овча купел” и “Младост” са застроени почти изцяло само с 2 от тях. В тези панелки живеят 379 700 души.
Най-висока гъстота на застрояване като дял от площта на квартала има в центъра, а районите около булевардите “България”, “Черни връх”, “Симеоновско шосе” и “Цариградско шосе” са с висока гъстота на застрояване в абсолютна стойност.
Добави коментар