Христо Шопов пред ТОПНОВИНИ: Политическата коректност убива всичко, изкуството е последният проблем

18:10, 30 яну 19 / Култура и наука 25 2741 Николай Облаков
1

Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г. в София, син на легендата на българската сцена Наум Шопов. Участва в номинирания за три награди "Оскар" филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, в ролята на Пилат Понтийски, както и в редица български ("Вчера", "Маргарит и Маргарита", "Трафик", "Love.net", "Дървото на живота") и европейски продукции ("Кербала",  „Генерал Дела Ровере”, „Барабас”) и неизброимо много театрални постановки.

 

***



Здравейте, господин Шопов. В началото на година навършихте 55 години – дълъг ли беше пътят от „Вчера“ до днес?

Пътят е дълъг, в годни 31...

В разстояние не знам, много неща се случиха в този период, и много не се случиха. Не обичам равносметките...

 

- Кое от всичките ви участия ви е най-лично? Някое успя ли ви да ви промени? Командир Гетов, Пилат Понтийски или Иван от „Вчера“ – кой образ е най-близо до Христо Шопов от „живия живот“?

      Аз се привързвам към "героите" си. Много от тях са оставили отпечатък в мен. Трудно ми е да отделя някой, може би Иван ("Вчера"), все пак това беше началото. Много близък до мен е Йордан ("Дървото на живота"), без да се отъждествявам с него, разбира се. 

 

- За поредна година ще направите национално турне на постановката „Всичко или нищо“  разкажете ни малко повече за нея?

Да, пътуваме доста с "Догодина по същото време", втората част "Всяка година по същото време", и "Всичко или нищо ". Различното при последната е, че е писана специално за нас тримата.

 

- Театъра, киното или телевизията? Имате ли предпочитан формат?

Харесвам и трите формата, в последните години се занимавам повече с театър. Очаквам разни проекти в близко бъдеще и в киното и в телевизията. Аз също имам разни намерения в тази посока, но е рано да коментирам.

 

- Какво ви е цялостното мнение за състоянието на българския театър? Има ли постановка, която силно ви е впечатлила?

Хубаво е, че залите са пълни. Всички ние носим отговорност какво предлагаме на публиката, добрия вкус се възпитава.

 

- Макар да сте участвали в многобройни и качествени, български и европейски продукции, името ви придоби световна популярност със „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.  Знам, че не обичате да разкривате подробности около него, но нека все пак ви зададем някои по-странични. Каква, освен във финансирането е най-основната разлика между европейското и американското кино? Какъв човек и професионалист е Мел Гибсън?

Нямам какво ново да кажа за този филм.... Мел Гибсън е изключителен режисьор.

Не се чувствам достатъчно компетентен за да коментирам финансирането на американското или европейското кино.

 

- „Страстите Христови“ е библейска тематика – вярващ християнин ли сте? Какво е отношението ви към религията и църквата?

Религия и вярата са дълга тема, аз лично намирам някои разлики между двете. Но не бих влязъл в подробности. Да, християнин съм.

 

-  Ако се върнем у дома – какви са, според вас, основните предизвикателства пред българското изкуство – театър, кино? Само пари ли са необходими?

Пари със сигурност са необходими. Креативност и талант също.

 

- Мислите ли, че комерсиализацията на изкуството е положителен процес?

Това е съвсем нормално явление, и ако се внимава да не се превърне в чалга, няма нищо лошо.

 

- Какво всъщност отличава истинското изкуство от чалгата?

Добрия вкус, въпреки че много трудно се намират текстове, които да са атрактивни и вълнуващи, и същевременно да бъдат адресирани до по широк кръг публика.

 

- Смятате ли, че политическата коректност властва в изкуството? В Холивуд и у нас?

Политическата коректност убива всичко, изкуството е последният проблем....

 

- Фактите език на омразата ли са? Кое е по-важно истината и свободата на словото или да сме внимателни да не нараним нечии чувства?

Да, мисля, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена.  Ако, човек цял живот внимава какво ще каже, рискува да си отиде в мълчание.  Свободата на словото е най- важното право на всеки един от нас. Няма да влизам в диалог с един сайт, който се "възбуди" от един мой пост във фейсбук, и сглоби материал в който съм обвинен в употреба на "езика на омразата".  Ако, призоваването на държавата да си свърши работата е "език на омразата", да тогава аз не говоря на " езика на любовта", който става все по модерен.

 

- Да завършим с най-голямото клише в журналистиката – „Какви са бъдещите ви творчески планове“?

Опитвам се да не разсмивам Господ, за това не му разказвам плановете си за бъдещето.

 

 

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани