Христо Шопов е роден на 4 януари 1964 г. в София, син на легендата на българската сцена Наум Шопов. Участва в номинирания за три награди "Оскар" филм „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, в ролята на Пилат Понтийски, както и в редица български ("Вчера", "Маргарит и Маргарита", "Трафик", "Love.net", "Дървото на живота") и европейски продукции ("Кербала", „Генерал Дела Ровере”, „Барабас”) и неизброимо много театрални постановки.
***
Здравейте, господин Шопов. В началото на година навършихте 55 години – дълъг ли беше пътят от „Вчера“ до днес?
Пътят е дълъг, в годни 31...
В разстояние не знам, много неща се случиха в този период, и много не се случиха. Не обичам равносметките...
- Кое от всичките ви участия ви е най-лично? Някое успя ли ви да ви промени? Командир Гетов, Пилат Понтийски или Иван от „Вчера“ – кой образ е най-близо до Христо Шопов от „живия живот“?
Аз се привързвам към "героите" си. Много от тях са оставили отпечатък в мен. Трудно ми е да отделя някой, може би Иван ("Вчера"), все пак това беше началото. Много близък до мен е Йордан ("Дървото на живота"), без да се отъждествявам с него, разбира се.
- За поредна година ще направите национално турне на постановката „Всичко или нищо“ разкажете ни малко повече за нея?
Да, пътуваме доста с "Догодина по същото време", втората част "Всяка година по същото време", и "Всичко или нищо ". Различното при последната е, че е писана специално за нас тримата.
- Театъра, киното или телевизията? Имате ли предпочитан формат?
Харесвам и трите формата, в последните години се занимавам повече с театър. Очаквам разни проекти в близко бъдеще и в киното и в телевизията. Аз също имам разни намерения в тази посока, но е рано да коментирам.
- Какво ви е цялостното мнение за състоянието на българския театър? Има ли постановка, която силно ви е впечатлила?
Хубаво е, че залите са пълни. Всички ние носим отговорност какво предлагаме на публиката, добрия вкус се възпитава.
- Макар да сте участвали в многобройни и качествени, български и европейски продукции, името ви придоби световна популярност със „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Знам, че не обичате да разкривате подробности около него, но нека все пак ви зададем някои по-странични. Каква, освен във финансирането е най-основната разлика между европейското и американското кино? Какъв човек и професионалист е Мел Гибсън?
Нямам какво ново да кажа за този филм.... Мел Гибсън е изключителен режисьор.
Не се чувствам достатъчно компетентен за да коментирам финансирането на американското или европейското кино.
- „Страстите Христови“ е библейска тематика – вярващ християнин ли сте? Какво е отношението ви към религията и църквата?
Религия и вярата са дълга тема, аз лично намирам някои разлики между двете. Но не бих влязъл в подробности. Да, християнин съм.
- Ако се върнем у дома – какви са, според вас, основните предизвикателства пред българското изкуство – театър, кино? Само пари ли са необходими?
Пари със сигурност са необходими. Креативност и талант също.
- Мислите ли, че комерсиализацията на изкуството е положителен процес?
Това е съвсем нормално явление, и ако се внимава да не се превърне в чалга, няма нищо лошо.
- Какво всъщност отличава истинското изкуство от чалгата?
Добрия вкус, въпреки че много трудно се намират текстове, които да са атрактивни и вълнуващи, и същевременно да бъдат адресирани до по широк кръг публика.
- Смятате ли, че политическата коректност властва в изкуството? В Холивуд и у нас?
Политическата коректност убива всичко, изкуството е последният проблем....
- Фактите език на омразата ли са? Кое е по-важно истината и свободата на словото или да сме внимателни да не нараним нечии чувства?
Да, мисля, че нещата трябва да се назовават с истинските им имена. Ако, човек цял живот внимава какво ще каже, рискува да си отиде в мълчание. Свободата на словото е най- важното право на всеки един от нас. Няма да влизам в диалог с един сайт, който се "възбуди" от един мой пост във фейсбук, и сглоби материал в който съм обвинен в употреба на "езика на омразата". Ако, призоваването на държавата да си свърши работата е "език на омразата", да тогава аз не говоря на " езика на любовта", който става все по модерен.
- Да завършим с най-голямото клише в журналистиката – „Какви са бъдещите ви творчески планове“?
Опитвам се да не разсмивам Господ, за това не му разказвам плановете си за бъдещето.
Добави коментар