Уважаваният български оператор и режисьор със специфичен авторски почерк разказва една самобитна история, която допълва пъстрия калейдоскоп на новото българско кино.
Най-новият филм на Радослав Спасов „Живи комини” (награди за най-добра второстепенна женска и мъжка роли и за музика на кинофестивала „Златна роза”) отвежда зрителя в планинско село, обитавано от столични интелектуалци. След смъртта си един от тях, бохем и шегаджия, оставя сценарий за погребението си и видеозаписи, с които го режисира. Купил е и място в гробището, където обаче се натъкват на скала... Междувременно в кръчмата от екрана текат неговите изповеди и шеги и скръбната церемония неусетно прераства във веселие. Филм за любовта, която човек оставя и след себе си.
„Живи комини” е сниман в живописното село Ковачевица, а прототипи на героите са действително съществуващи личности и с помощта на черти от техните характери режисьорът рисува картина на едно отминало време, което хората помнят с различни ценности, морал, взаимоотношения, приятелство и силна любов.
Филмът е с участието на актьорите Ивайло Христов, Мария Коцева, Никола Додов, Валентин Ганев, Иван Савов, Бистра Кечеджиева–Кунчева, Димитър Коцев – Шошо, Борислав Чучков, Христо Бойчев, Ангелина Славова, Илиана Китанова, Рая Пеева, Николай Урумов и др. Оператори са Кирил Проданов и Делян Георгиев, музиката е дело на Веселин Митев.
Радослав Спасов е оператор, сценарист и режисьор. Завършва ВГИК, Москва. Оператор е на 26 филма, сред които култовите „Авантаж”, „Лачените обувки на незнайния воин”, „Мера според мера”, „Време разделно”, „А сега накъде“, „Мъжки времена“, „Вилна зона” и много други. Режисьор е на „Сирна неделя” (1993), „Откраднати очи” (2005), „Пеещите обувки” (2016) и „Живи комини” (2018). Носител е на многобройни национални и международни награди.
„Търся отговор на различни въпроси, или по-точно ги задавам – какво става с нас сега, когато сме вече де юре европейци? Опитваме ли се да се съизмерим с различна ценностна система, губим ли нещо от своята в този процес на приобщаване към досега забраненото или чуждото? Впрочем всички филми, на които съм режисьор, изследват влиянието върху нашата духовност и морал на политически, етнически и социални катаклизми. „Сирна неделя“ е филм за вътрешните поражения върху личността в опит да се впише в системата на авторитарната държава. В „Откраднати очи“ героите ми са от два етноса – тя е туркиня водач на протест, той – войник от специалните части, използвани по време на така наречения „възродителен процес“. Имат общ грях – невинна жертва и заедно преминават през лабиринта на изкуплението. „Пеещите обувки“ може би има елементи на епос. Образът на главната героиня е изграден върху някои мотиви от живота и кариерата на певицата Леа Иванова. Тя преодолява изпитанията, които времето ù налага, преминава през няколко епохи, запазвайки своето житейско и творческо кредо. Това е филм за оцеляването на таланта във водовъртежа на политическите промени...”, споделя Радослав Спасов в интервю за „АРТизанин”.
Добави коментар