Отиващата си 2018 г. беше динамична и наситена със събития. Но кои са новините, които оставиха отпечатък през отминаващата година? Вижте петте най-важни събития.
Европредседателството
През 2018 г. България пое за първи път в историята си председателството на Съвета на Европейския съюз. Поемайки европредседателството, за половин година страната ни се превърне в лице на една от основните институции на Съюза и в двигател на важни политически дискусии.
Проведоха се близо 300 събития, а страната ни посрещна 25 000 гости и делегати. Сградата домакин беше Националния дворец на културата в София, който претърпя основен ремонт.
Влизайки в лидерска позиция, България получи възможност да постави на преден план за преговори теми и инициативи от национален интерес.
Като приоритети на председателството страната определи бъдещето на Съюза, сигурност и стабилност, цифрова икономика и наблегна особено на развитието и свързаността на Западните Балкани.
Протестите на майките на деца с увреждания
Тази година ще се запомни и с протестите на майките на деца с увреждания. Те поискаха промени в Закона за хората с увреждания и за личната помощ.
На едно от заседанията на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което се обсъждаха и съгласуваха промените в Закона, вицепремиеръ Валери Симеонов нарече протестиращите майки „кресливи жени“ с „уж болни деца“.
Започнаха протести пред Министерския съвет с искане за оставка на Симеонов. След 26 поредни вечери на недоволство Симеонов подаде оставка, а премиерът Бойко Борисов я прие.
Истанбулската конвенция
България стана единствената държава в целия Европейски съюз, която не ратифицира Истанбулската конвенция, опасявайки се от прокарване на думите "джендър идеологии" и "трети пол". След множество дискусии по темата сред обществото и в парламента, Конституционният съд обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на българската Конституция.
Осем от 12-те конституционни съдии изразиха мнение, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие не съответства на българския основен закон.
Според конституционните съдии Конвенцията съдържа текст, който би наложил в България да се създадат процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, в разрез с Конституцията.
Чумата по животните
Хиляди овце, кози и прасета бяха умъртвени тази година заради чумата. Животновъдите се обявиха срещу избиването на животните. Те поискаха по-строги проверки, преди животните им да бъдат умъртвени, за да не останат без препитание.
От Агенцията за безопасност на храните се позоваха на европейска директива, която задължава страна ни да спре разпространяването на заразата.
Засегнатите животносъди излязоха на протести с искане за по-големи субсидии заради големите загуби, които търпят. Те поискаха и оставката на министъра на земеделието Румен Порожанов, но така и не я получиха.
За да спре разпространението на заразата държавата дори въведе строг контрол над пренасянето на месо от други държави към България.
Трагедиите, които разтърсиха страната
През отиващата си година не липсваха и трагедии, които разтърсиха обществото ни.
На 25-ти август автобус се преобърна върху скален масив в района на Искърското дефиле. При тежкия инцидент загинаха 20 души. След инцидента трима министри подадоха оставки – на вътрешните работи Валентин Радев, на транспорта Ивайло Московски и на регионалното развитие Николай Нанков.
Държавата започна разследване за качеството на настилката, тъй като стана ясно, че тя не отговаря на стандартите. Под ударите на закона попадна и фирмата-изпълнител “Трейс Груп Холд”.
През октомври пък в Русе беше убита 30-годишната Виктория Маринова. За бруталното убийство беше обвинен Северин Красимиров. Той успя да избяга в Германия, откъдето беше екстрадиран обратно в България, за да бъде изправен пред съда. Северин призна, че той е извършил жестокото престъпление. Сега той е в ловешкия затвор, където е настанен в психиатрична клиника, за да му бъде направена пълна оценка на вменяемостта му.
Добави коментар