В личния си шестстаен апартамент на петнадесетия етаж на хотела Уорън Трент тъкмо ставаше от бръснарския стол, след като Алойшъс Ройс го бе обръснал. Пристъп на ишиас прободе лявото му бедро като с огнено шило – предупреждение, че днес ще бъде още един от дните, през които огненият му нрав ще се нуждае от внимателно ограничаване. Личната бръснарница беше в едно малко помещение до просторната баня, в която имаше парна кабина, дълбока вана в японски стил и вграден аквариум, от който през ламинираното стъкло го наблюдаваха тропически рибки с кървясали очи. Уорън Трент влезе в банята с вдървена походка, като се поспря пред широкото огледало, за да провери резултата от бръсненето. Колкото и да изучаваше отражението пред себе си, не намираше ни най-малък дефект.
Насреща му се виждаше дълбоко набраздено лице с остри черти, широка уста, понякога способна да се усмихва, и дълбоко хлътнали в орбитите очи с потаен поглед. Косата, гарвановочерна в миналото, сега бе чисто бяла, макар и останала гъста и къдрава. Вдигната якичка и спретнато шалче около врата завършваха образа на изтъкнат джентълмен от Южните щати.
Друг път старателно поддържаният му вид щеше да му достави удоволствие. Не и днес, защото нарастващата през последните няколко седмици депресия задушаваше всички други чувства. „Днес е вторникът на последната седмица“, припомни си той. Автоматично бе изчислил това, както толкова много дни досега. Като включим днес, оставаха още само четири дни, четири дни, през които да попречи на всичко, което бе постигнал през живота си, да изчезне в небитието.
Намръщен от мрачните си мисли, собственикът на хотела отиде в трапезарията, където Алойшъс Ройс вече бе сервирал закуската. Дъбовата маса, колосаната салфетка и лъснатите до блясък сребърни прибори очакваха затоплената количка с храна, докарана от кухнята със страшна скорост и пристигнала преди само няколко минути. Уорън Трент седна сковано в стола, който Ройс му придържаше, след което му посочи противоположния край на масата.
Младият негър мигновено сложи втори комплект прибори и се настани на свободния стол. На количката имаше още една закуска за случаи като този, когато старецът нарушеше обичая си да се храни сам.
Докато сервираше двете порции печени яйца с канадски бекон и царевична каша, Ройс запази мълчание, защото знаеше, че работодателят му ще проговори, когато се почувства готов да го направи.
Дотук нямаше коментар относно синините по лицето на Ройс, както и за двете лепенки, с които бе прикрил най-сериозните щети от спречкването от отминалата нощ. Най-накрая, след като спря да се храни и отдалечи чинията от себе си, Уорън Трент отбеляза:
– По-добре се наслади максимално. Възможно е да не му се радваме още дълго.
Ройс отговори:
– Хората от тръста не са ли размислили относно обновлението?
– Не са и няма да го направят. Не и сега.
Без предупреждение старецът стовари юмрука си на масата.
– По дяволите! Имаше времена, когато аз определях правилата, вместо да им танцувам по свирката. Едно време се редяха на опашка – и банки, и фондове, всички се натискаха да ми заемат парите си.
– Времената се менят за всички ни – каза Алойшъс Ройс и наля кафе. – Някои неща се подобряват, други се влошават.
Уорън Трент отбеляза горчиво:
– Лесно ти е на теб. Млад си. Не си доживял да видиш как всичко, над което си се трудил, се срива.
„Стигна се и до това“, унило си помисли той. След точно четири дни, в петък, преди края на работния ден, двадесет и една годишната ипотека върху хотела ставаше изискуема, а инвестиционният холдинг отказваше да я поднови. Първоначално, след като разбра за решението, Трент се бе изненадал, но не беше притеснен. Той знаеше, че много институции дават пари назаем и с желание щяха да му отпуснат, макар и с по-висок лихвен процент, сигурен беше, необходимите му два милиона долара. Чак когато беше категорично отрязан от всеки, към когото се беше обърнал – банки, инвестиционни фондове, застрахователни компании и частни лица, първоначалната му увереност бе започнала да се изпарява. Един от познатите му банкери открито го посъветва:
– Хотели като твоя вече не се котират, Уорън. Много хора вярват, че вече само веригите правят стабилни печалби. Освен това я си погледни баланса. Постоянно губиш пари. Как можеш да очакваш някой да ти даде в подобна ситуация?
Добави коментар