Една трета от българите следят дебатите около бюджета за 2019 г., докато 60% не го следят. Въпреки, че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани смятат, че те са важни. Това показват данните от втората част на редовното проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на вестник „24 часа“, посветено на нагласите на българите спрямо бюджета за 2019 г. Проучването е направено в периода 6-12 ноември чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ сред 1004 пълнолетни граждани.
Всяка от основните точки, представени от кабинета, които са заложени в бюджета за следващата година са достигнали до мнозинството от пълнолетните български граждани. Най-младите остават най-незапознати.
Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 милиона лева на помощите за отопление, което е чуто от 53% от анкетираните, повишаването на максималният осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).
Повишаването на минималната работна заплата, увеличението учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82%, 75% и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) около 90% са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите.
95% подкрепят увеличението със 150 милиона лева на парите за хора с увреждания, както и увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%). Най-ниска подкрепа събират параметрите свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората подкрепят тези мерки.
Традиционно мерките свързани с намаляване на държавните разходи са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация. Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно – здравеопазване, социалната сфера и образованието.
Зададохме и въпрос свързан с погасяването на държавните дългове, предвид намаляването им в последните години. Най-голям дял посочват, че не знаят или не могат да преценят (41%) и само 22% са на мнение, че моментът е подходящ.
Въпреки добрите макроикономически показатели, 85% от българите не усещат подобрената икономическа ситуация по своя джоб.
Липсата на ефективност на публичните средства се осъзнава като един от сериозните проблеми. Практически в нито една сфера няма превес на мнението, че парите се харчат ефективно. Това до голяма степен е следствие от ниското доверие на гражданите спрямо институциите, а не толкова върху техните наблюдения по сектори. Сферите, в които българите традиционно намират за проблематични пък се наблюдават най-сериозни натрупвания, като здравеопазването е типичен такъв пример.
Добави коментар