Правнучки на Иван Момчилов дариха семейни реликви на музея в гр. Елена

16:09, 31 окт 18 25 1106 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini

Иван Момчилов, основателят на Даскололивницата, е сред бележитите еленски възрожденци, чието дело оставя трайна диря не само в историята на родния му град Елена, но и в българското образователно дело. Негови родственици направиха ценно дарение на музея на Възраждането в града за Деня на народните будители. 

Двете сестри Екатерина и Ксения Бендереви – праправнучки на Иван Момчилов са убедени, че мястото на семейните реликви е във възрожденския град, при родовия им корен. Този жест те правят и в памет на предците си, съхранили дълги години фамилния архив, от който са дарените на музея гоблен и колекция минерали. 

Гобленът, изобразяващ глава на момиче с гълъб, е ушит от дъщерята на Иван Момчилов – Елена, прабаба на сестрите Бендереви. На него жената е избродирала името си и годината – май 1874-та. Дъщерята на известния еленски учител е женена за Никола Бендерев от Горна Оряховица, който заедно с брат си Анастас Бендерев са сред организаторите на Априлското въстание в Първи революционен окръг. Умира твърде млад – през 1886 г. Семейството има трима синове и чака четвърто дете. Дъщерята Теодора се ражда след смъртта му. Нейната дъщеря Тереза Елена Сентнер, родена и живяла в Брюксел, подарява през 1993 г. семейния архив, в който има и много ценни снимки, на Екатерина, Ксения и Алексей Бендереви, деца на първия й братовчед Димитър – внук на най-големия брат на майка й Александър. Седем години по-късно Тереза Елена Сентнер умира. 

Баща й, Пол Сентнер, произхожда от известен белгийски род, военен инженер. Като специалист работи в барутния завод в Шостка, Русия, където се запознава с майка й. Това е втори брак за нея. Първият съпруг на Теодора Бендерева е Борис Михайлович Жилцов, полковник от руската армия, приятел на братята й. Загива на фронта през 1914 г. След като овдовява, Теодора, заедно с малкия си син Михаил, известно време живее при най-малкия от братята си – Иван Бендерев в Шостка, където той, като военен инженер, работи. Високо образована е, завършила е Американски колеж, свободно владее освен руски и български още френски, английски, немски и по-късно – суахили. Съпровожда дъщеря си в Африка и при всичките й други пътувания.

Внучката на Иван Момчилов завършва колеж в Лиеж. По време на Втората световна война тя участва в съпротивата – спасява евреи от депортирането им в концентрационни лагери. Арестувана е от германците, но поради липса на доказателства е освободена. Войната не минава безследно за семейството. Поради глада, лошите битови условия по време на войната, скоро след края й Пол Сентнер заболява и умира. 

Елена Сентнер получава специалност „етнолог”, постъпва в хуманитарна организация и заедно с майка си заминава на работа в белгийско Конго. Успоредно с изпълнение на служебните си задължения тя провежда научни наблюдения и пише книга „L'enfant africain et ses jeux : Dans le cadre de la vie traditionnelle au Katanga”. С този труд смята да защити докторантура в Сорбоната, но майка й заболява и тя е възпрепятствана да осъществи плана си. Пенсионира се и напуска Катанга. Помолва да й бъде дадена за спомен колекция от минерали от белгийско Конго. Получава колекция, която е със специално оформление – с формата на книга, изработена от три вида ценни африкански дървета, такава, каквато се дава на правителствени глави и на короновани особи. В такова изпълнение в световен мащаб колекциите се броят на пръсти.

Директорът на музея на Възраждането Иванка Сиракова прие с голяма благодарност и признателност семейните реликви. Те, безспорно, ще предизвикат голям интерес сред посетителите на експозициите, представящи живота и делото на Иван Момчилов. На специална среща кметът инж. Дилян Млъзев също благодари на сестрите Бендереви за дарителския жест и ги увери, че дарението ще бъде оценено по достойнство от еленчани, които знаят как да пазят наследеното от дедите. Двете потомки помогнаха с ценни материали при подготовката на тазгодишната среща на Кършовския род, с участието и на други еленски родове, оставили трайна диря с делата на синовете си по време на Освободителната война и възстановяването на българската държава.

Екатерина и Ксения Бендереви пазят и още една ценна реликва – пръстена-печат на генерал Константин Рудановски – началник на Еленското военно окръжие по време на Руско-турската война. Той е близък приятел на Николай Сполатбог, също от дворянско семейство, участник във войната под командването на генерал Скобелев и активен участник след Освобождението в изграждането на българската земска войска, женен за красивата търновка Ефросина Събева. През 1907 година тяхната племенница Теодора се жени за внука на Иван Момчилов – Александър. На сватбата шафер е Константин Рудановски, който подарява на младоженците фамилния си пръстен.

Ключови думи

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама