Преди дни сформираният неотдавна Институт за пътна безопасност излезе с информация, че са открити драстични разминавания между реалните данни и представената статистика от МВР за инцидентите с жертви на пътя.
Преди дни Руслан Баждеков от Института за пътна безопасност коментира пред Bulgaria ON AIR, че от МВР мерят работата си с намаляване на жертвите на ПТП.
"Разминаването е такова, че август – броят на загиналите на пътя е по-малък от този, който е в септемврийския бюлетин. Едни 50 човека се губят, но това е суха статистика", поясни Баждеков пред медиата.
На изпратени от института до медиите снимки се вижда, че на 26 септември 2018 година МВР отчита с 25 човека по-малко загинали спрямо същия период на 2017 година. От кадрите става ясно, че жертвите са 15, като се установява разлика от 10 човека.
На втората снимка, МВР намалява жертвите, като отчита спад с 44 човека по-малко на 28 септември 2018 година спрямо същия период на 2017 година.
От института коментират, че МВР успява "оперативно да "възкреси" нови 28 лица само за два дни. И в двата случая е изключено да се твърди, че е техническа грешка, защото е ясно, че това е тенденция в работата на МВР при отчитане на дейност", допълват те.
Информацията от Института идва дни след като в медиите бяха тиражирани съмнения, че организацията е влязла в битка на лобита за избиране на доставчик за нови 50 камери за наблюдение по пътищата. Очаква се сделката да е за около 4.5 милиона лева, а според слуховете структурата подкрепя приближена на вицепремиера Томислав Дончев фирма.
Дали е така - още няма ясни индикации. Факт е обаче, че организацията до момента прекрачва границата между експертността и политическите заигравания. Институтът вече се обяви срещу кандидатурата на Младен Маринов за министър на вътрешните работи. А освен това и поднасянето на информацията в случая с разминаването на данните от МВР налага послание, че едва ли не държавата отново се е провалила в овладяването на “войната по пътищата”.
Тезата изключително лесно намира почва, особено след случаи като катастрофата край Своге. В същото време обаче тенденцията в движението на статистиката за жертвите на пътя може да се проследи лесно.
Така например данни са изнесени в излязлата преди няколко месеца книга „Аварии и катастрофи. Хроника на социалистическата индустриализация“, издадена от Сиела и Института за изследване на близкото минало. Там виждаме, че през 1986 година жертвите на произшествия са 1070. 18 години по-късно те са 661. Сверявайки данните с официалната статистика на МВР от 1951 до 2017-а, виждаме как от 2009-а има осезаем спад на убитите на пътя.
Леко повишение в тъжната статистика има само за миналата година. Важно е обаче да споменем друго при паралела от 86-а до днес - броят на леките автомобили на пътя се е увеличил минимум три пъти. Иначе казано - ако съпоставим данните за жертвите с увеличаването на автомобилите и трафика по пътищата, сметката придобива съвсем други измерения.
Именно подобни нюанси подкопават компетентността на членовете на Института за пътна безопасност. Те налагат и въпроса - доколко има смисъл Томислав Дончев да дискутира с представители на института по какъв начин е редно да се промени целият корпус на държавно управление по темата пътна безопасност. Така се роди и идеята за нова мегаструктура, която на практика дублира донякъде функциите на КАТ. Освен ако, разбира се, няма друга идея зад всичко това.
Добави коментар