Водата в детските градини - пореден проблем, който държавата бори

Дойде началото на новата година и при детските градини и отново на дневен ред се появи проблемът с водата в тях. А защо проблем? Защото Министерството на здравеопазването е наредило водата вече да е само течаща, тоест от чешмата. Бутилирани минерални и трапезни води могат да бъдат допускани само там, където течащата не е годна за пиене, но само след искане от директора на градината. Досега тубите с води се носеха периодично от родителите. Вече не могат да бъдат внасяни и персонални шишета за вода.

Все пак здравните чиновници преди време съобщиха как да се хранят пълноценно децата в градините, като промениха изискванията за менюто там - да няма оцветители, овкусители и ароматизатори и т.н. И решиха, че е време да урегулират качеството и на водата, която пият малчуганите.

Експертите са обезпокоени от това, че родителите често купуват минерални води със съдържание на флуорид над 1,5 милиграма за литър, неподходящи за всекидневна употреба от деца под седем години. Вода с по-високо съдържание на флуор разваля зъбките на децата, алармират здравните власти. Нищо обаче не се казва по въпроса за трапезната и изворната вода в бутилки.

Проблемът не се състои само в съдържанието на водата, според експертите. Дори само отварянето на капачката е призив към всички бацили да се спуснат към шишето, затова тази практика трябва да бъде преустановена, смятат те.

Ето какво всъщност гласи писмото,което МЗ е разпратило до РУО, а от там разпространяват по детските градини.

Изх. № РУО1-29751/15.12.2017 г.

ДО ДИРЕКТОРИТЕ НА

СТОЛИЧНИТЕ ДЕТСКИ ГРАДИНИ

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИРЕКТОР,

Във връзка с получено писмо на Министерството на образованието и науката № 9105-417/12.12.2017 г., вх. № РУО1-29443/13.12.2017 г., и писмо на Министерството на здравеопазването (МЗ) с изх. № 98-358/22.11.2017 г., Ви уведомявам следното:

Съгласно чл. 31, ал. 1, т.10 от Наредба № 26 от18 ноември 2008 г. на МЗ за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях и чл. 27, ал. 1, т. 8 от Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. на МЗ за здравните изисквания към детските градини, в детските заведения задължително се използват индивидуални чаши за вода за всяко дете. В нормативната уредба няма разпоредба, задължаваща директорите на детски заведения да използват пластмасови чаши за еднократна употреба.

По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Закона за храните бутилираните води са храни. Храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност. Предлагането в детските заведения на бутилирана минерална, изворна и трапезна вода, в случаите, в които обектите са захранени с питейна вода и няма издадени ограничения от здравните власти за нейното използване, се извършва с мотивирано решение на директора на съответната детска градина. Доставката, приемането, съхранението, използването и предлагането на бутилирана вода се организира от директора, а не от родителите, при стриктно спазване на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове към него. При условие, че на децата се предлага вода от диспенсъри, следва детската градина да има сключен договор със специализирана фирма, която да отговаря за периодичното им почистване и дезинфекция.

Повторното или многократно използване на опаковки за еднократна употреба за бутилирана вода крие риск за здравето. Здравните власти препоръчват през зимните месеци на децата да се предлага питейна вода на „стайна температура“, което би могло да се постигне като същата предварително се налива в съдове, отговарящи на изискванията за контакт с храни, в които водата се подменя няколко пъти на ден.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА

НАЧАЛНИК НА РУО – СОФИЯ-ГРАД

Какво разбираме от документа?

- бутилираните води са храни, а храните се придружават с документи, доказващи тяхната безопасност
- бутилираните води са разрешени само след мотивирано решение на директора на съответната детска градина
- при решение, че не може да бъде ползвана чешмяната вода, всичко, свързано с бутилирана вода, се организира от директора, а не от родителите
- ако водата се предлага от диспенсъри, следва детската градина да има сключен договор с фирма, която да отговаря за почистването им
- от Министерството са загрижени, че многократното използване на опаковки за еднократна употреба за бутилирана вода крие риск за здравето на децата, затова препоръчват през зимните месеци на децата да се предлага питейна вода на „стайна температура“. И обясняват как да стане това - същата предварително да се налива в съдове, в които водата се подменя няколко пъти на ден.

От всичко това ние съдим, че на практика забрана на бутилирани води няма. Забранява се внасянето им от родителите. Тоест, детската градина трябва да поеме този разход - доставка на вода и плащането на фирма за дезинфекция на диспенсърите. За това допълнително отпуснати средства обаче няма. Който не може да си позволи тези разходи, ще налива вода. По няколко пъти на ден.

Д-р Иво Атанасов, държавен експерт в дирекция „Обществено здраве” към Здравното министерство, е категоричен, че не са издавали забрана да се пие минерална вода. „С писмото обърнахме внимание, че в населените места, където качеството на питейната вода е добро, няма необходимост да се използва бутилирана вода”, казва той пред bTV.

Наредбата обаче вкара смут сред директори, възпитатели и родители. Те изпаднаха в ситуация, приличаща на любимите от "Параграф 22". И всеки започна свое тълкувание.

Някои се хванаха за изключението, което е допуснато в наредбата - качеството на водата за пиене.

Това се решава от директора, който може да извика на проверка на здравни инспектори. Реши ли се обаче, че водата не е годна, детската градина трябва да поеме доставките на бутилираната вода. Нещо, което досега се правеше от родителите. Едва ли има градина в страната, чийто бюджет да успее да поеме този разход. А защо градините? Защото, както пише в заповедта, бутилираната вода се води "храна", а всяка храна, внасяна в детските градини, трябва да има документ.

В София, например, водата е сред най-качествените в България. Но идва друг проблем - водопроводната система в повечето детски градини, ако не и всички, не е сменяна още от построяването им. Това прави 30 години, в много случаи - 40-50 години, с едни и същи тръби.

В много градове обаче, съставът на водата съвсем не е толкова добър като този в София. В Хасково от РЗИ има издадена заповед за забрана на готвене и пиене на водата от водопровода, а най-драстичният пример е Харманли, където няма човек, който да пие от чешмяната вода, в която откриха уран!

Дали наистина чешмяната вода във всички български градове е с толкова отлични показатели, че е по-добра от бутилираната, както смятат чиновниците от Министерството? Отговорът е "Не" и това е известно на написалите заповедта. Затова и е допуснатото изключение. Пък градините да се оправят.

Повечето градини, за да решат спуснатия проблем, започнаха няколкомесечно проучване какви точно са изискванията и как да бъдат изпълнени, така че да не си навлекат глоба. За изпълнението на заповедта из градините от месеци обикалят хайки от санитарни инспектори на регионалните здравни инспекции.

В някои градини решават проблема така - спираме всяка бутилирана вода. В други обаче решават, че заповедта не се отнася до шишетата, които децата носят от вкъщи, затова им ги оставят. Почти 10 месеца след излизането на наредбата още има градини, в които шишетата биват допускани.

Внасянето на лични шишета, чаши, бутилки, включително бутилки за еднократна употреба с вода, намиращи се в багажа с лични вещи на децата в гардеробчетата им, за чието съдържание и хигиена се грижи всеки родител индивидуално, води до невъзможност за контрол и прилагане на нормативните изисквания от страна на детското заведение, уточняват здравните експерти.

Други градини решават проблема с кани с филтри или филтри за чешмите. Филтри, които трябва да се сменят периодично. Тоест струват пари. 

Проблемът при каните е, че те са с ограничено количество вода в тях. Тоест в даден момент неминуемо се стига до недостиг на вода от едно пълнене на каната при група от 30 деца. Освен това възпитателките не просто трябва да налеят вода в тази кана, тя трябва да премине през филтъра и да се сипе на малчуганите със стайна температура. Стайната температура е едно от основните изисквания на здравните власти.

Трети изобщо не се главоболят - щом искат от крана, от крана да е. Дали добре се източва застоялата в тръбите вода, никой не знае. Дали децата сами си наливат водата или им се дава, също се оказва решение на всяка градина, дори група. Въпросът е трябва ли възпитателките - 2 на брой и една помощница, при наличие на между 20 и 30 деца в зависимост от групите, да се занимават с непрестанно наливане на вода. 

Изобщо няма да навлизаме в темата за възрастта на децата в градините - не може малчовците в яслите и първа група да бъдат третирани по същия начин като по-големите деца. Особено що се отнася до водата.

Други градини запретват ръкави и търсят по-прагматично решение - проточни машини за вода, които филтрират водата и я доставят на децата със стайна температура. И изискванията изпълнени, и децата са самостоятелни и не зависят от заетостта на лелите и възпитателките, за да утолят една от основните си нужди - жаждата.

Но подобно решение опира до това родителите да се бръкнат в джоба. Доброволно, естествено. Но дали реално имат избор, ако искат децата им да не остават жадни?

Машината остава за детската градина като дарение. Същата схема, с която болшинството градини успяват да уредят повечето си проблеми като липса на чаршафи, легла, шкафове, гардероби, играчки, учебни материали, дори цели детски площадки.

А защо се стига до там? Защото държавата все няма средства.

Но пък има изисквания.