Според Евростат, най-голямата част - почти една четвърт, от разходите за потребление на повечето домакинства в Евросъюза са отивали за поддръжка на жилището. Следва транспортът и едва на трето място са парите за храна.
Не така стоят у нас нещата. Статистиката отчита, че най-голямото перо от харчове в "потребителската кошница" на българина за 2017 г. е била храната - близо една трета, или 30%. По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където "храната" е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.
В структурата на общия доход на българина през миналата година най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5 на сто.
Второто по големина перо в разходите на българина са били разходите за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - около 15 на сто.
За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на сто.
За здравеопазване българинът е отделял 5,4%, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4 на сто и др.
От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизора. Половината от домакинствата (над 52%) са имали по един автомобил, а 5 на сто - по два или повече автомобила. Мобилни телефони притежават вече 94% от българите, а стационарни телефони – 32%.
Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление (тук се изключва покупката на жилището).
Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13 на сто. Около 12% европейците са харчили за храна.
Следващи по важност разходи за европейците са били за "ресторанти и хотели" и "отдих и култура" с дялове от около 9%, отчита анализът.
Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30%, Дания – 29%, Великобритания – 27%, Швеция и Франция - по 26%.
Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта – 19%, Кипър – 17% и Испания – 16%.
Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-висок дял от 20% се харчат за поддръжката на дома, около 17% - за храна и 16% - за хотели и ресторанти.
В Румъния най-значителни (подобно на България) са разходите за храна - 28 на сто, за дома се харчат около 22% от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт – 12%.
През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за "ресторанти и хотели" – 51% над средното за ЕС, за "храна" - също 50% над средното за ЕС, за "отдих и култура" - 48 на сто над средното за ЕС.
Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74 на сто над средното за ЕС.
Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ – 63% над средното за ЕС. Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за "дрехи и обувки" – 34% над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.
Добави коментар