Срещата на НАТО продължава. След споровете за пари в четвъртък, лидерите на държавите в Алианса преминават към другите теми от дневния ред на срещата на върха.
Ситуацията в Украйна и Грузия е една от тях. И двете държави искат да станат членки на Алианса и пращат войници зад граница, за да подпомагат мисии на НАТО. Шансовете и на двете обаче са изключително малки заради нахлуванията на Русия на тяхна територия. Според правилата на организацията, държава замесена в териториални спорове не може да се присъедини.
Снощи държавните и правителствените глави на страните-членки на НАТО поеха ангажимент да избавят Алианса от зависимостта от оръжията и техниката съветско и руско производство. Това се казва в декларация, приета след основната работна сесия на срещата на върха на организацията в Брюксел.
Лидерите на НАТО подчертаха необходимостта от модернизиране на въоръженията на държавите-членки за „укрепване на тяхното технологично предимство“.
Армиите на страните от Централна и Югоизточна Европа продължават да са въоръжени основно със съветско оръжие от 60-те и 80-те години на миналия век, макар че много танкове, самолети и вертолети бяха модернизирани през последните години.
В Декларацията на Алианса от първия ден на срещата освен това се казва, че партньорството между Русия и НАТО би могло да има стратегическа ценност за страните, но в настоящия момент няма условия за това.
„Продължаваме да вярваме, че партньорството между НАТО и Русия, основаващо се на международното право и задължения, включително основополагащия акт Русия-НАТО и Римската декларация, би могло да има стратегическа ценност. Във връзка с настоящите обстоятелства, съжаляваме, че въпреки призивите на съюзниците и международната общност по адрес на Русия да промени курса си, няма условия за такива отношения“, се казва в документа.
Там се посочва още, че НАТО ще продължи „стратегическото обсъждане на евроатлантическата сигурност и нашия подход спрямо Русия“.
Освен това стана ясно, че НАТО има намерение в случай на „хибридна война“ да задейства чл. 5 от устава си за колективната отбрана, какъвто е случаят и при въоръжено нападение.
Чл. 5 от Устава на НАТО гласи, че „въоръженото нападение срещу една от договорилите се страни или на няколко от тях в Европа или в Северна Америка ще се разглежда като нападение над всички тях като цяло“.
В първия ден от срещата американският президент Доналд Тръмп поиска от своите колеги от НАТО да увеличат незабавно до 2% от БВП на техните страни разходите за отбрана и да поставят нова бариаре от 4%.
Българският президент Румен Радев е поставил от своя страна въпроса какво става с трансатлантическата връзка, която е гръбнакът на НАТО като военни способности, ако не бъдат достигнати тези 2% сега. Никой не говори за 4%, това в момента не се обсъжда, посочи Радев.
"Това е жизненоважно за бъдещето на организацията, касае всички страни, допълни той. НАТО не е борса, на която можеш да купиш сигурност. НАТО е съюз на суверенни държави, обединени от стратегически цели и общи ценности. Президентът Тръмп от друга страна е прав, защото всяка страна трябва да допринася в днешния свят на растяща неизвестност, да изгражда ефективни способности. Това, което той прави, е добре и за нашата страна. Виждате с каква неохота в България се заделят средства за въоръжените сили. Направих три консултативни съвета по национална сигурност - разбираме се за нещо, след това то се отменя", коментира българският държавен глава.
Доналд Тръмп увери по време на разговори с френския си колега Еманюел Макрон в централата на НАТО, че "няма разрив" в отношенията между Европа и Съединените щати, въпреки напрежението на срещата на върха на Алианса.
По време на продължилата около 40 минути среща с Макрон Тръмп е изразил личната си привързаност към Европа и е отправил към нея "по-скоро позитивни и конструктивни послания". В началото на срещата Тръмп е заявил пред медиите, че има прекрасни отношения с Макрон, добавяйки, че според него френският президент върши прекрасна работа.
Вчера Македония получи официално показа за преговори да присъединяване към Алианса след споразумението с Гърция за решаване на спора са името на страната. Условието за приемането на Македония е смяната на държавното име, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Очаква се днес българският президент Радев да се срещне с турския си колега Реджеп Ердоган. Миграцията, енергетиката и засилването на икономическия и туристически обмен, са част от темите, които ще обсъдят двамата в рамките на втория ден от срещата на върха на Алианса.
Добави коментар