Поводът за срещата ни със Стефан А. Щерев е българската премиера на “Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер”. ТОПНОВИНИ вече писа за проекта, с който българинът стартира театралния сезон във Франкфурт. Представлението вече получи ласкави отзиви и след фестивала "Антистатик", част от който бе.
Стефан А. Щерев е в основата и на представлението, и на фестивала. С него говорим за разликата между публиките, театралния пейзаж у нас и талантливата лудост.
С проекта стартирахте театралния сезон във Франкфурт през септември. Имаше ли разлика във възприятията, в оценките на публиката в Германия и у нас?
Интересното е, че тук реакцията беше доста по-емоционална и публиката си позволи много повече “свобода”. Представлението работи и със забранени жестове, които в Германия се смятат за абсолютно неприемливи, като например, протегнатата дясна ръка напред. Това в контекста на театралното представление е допустимо, но интересно. В Германия хората все още имат рефлекс да не го правят. Бяхме предивидили индивидуални сцени за всеки от публиката и се наложи да построим отделни изолирани кабини, където всеки да може да се почувства “защитен” и да може да се види в огледало.
Струва ми се, че част от историческите събития, за които говори представлението, като например историческият предтеча на фашизма, маршът на Габриеле Д'Анунцио към Фиуме (Риека), не са достатъчно добре познати у нас и затова получихме куп въпроси след края на спектакъла. В крайна сметка “Опиянение и гняв” се случи в атмосфера на жадна за театър публика.
Основен елемент в проекта е съучастието на зрителите. Трудно ли е да влязат в ролята на активни съучастници?
За мен това е най-интересното. Аз нямам съмнение, че публиката ще се включи. Човекът е устроен да се заиграе, да опита, да се включи, особено когато е увлечен. Трудното е да оставиш спомен в хората.
Проектът изследва загубата на привлекателност в демократичните общества и защо този вакуум се пълни от радикализма, авторитаризма. Какви резултати открихте чрез “търсенето на Фиуме”?
Изследването ни показва, че това е рефлекс, който се повтаря при конкретни ситуации, които поставят човека в определено състояние на тревожност. Раздухването на истерия, подклаждането на страхове, наранената гордост са много силен мотив и аргумент в полза на загърбването на свободата и демократичността. Подмяната на съпротивителните сили се използва умело от всяка пропаганда и режим.
Смелост или мода е разискването на тази тема у нас? Още помним реакциите след последния филм на Адела Пеева, например…
За мен е интерес. Ако не един, а няколко души се занимават с подобна тема, за мен е тенденция, продиктувана от необходимост.
Не можем да говорим за мода, това не е приложимо понятие тук. Модно е да се носят мокасини и е смело е да се носят на бос крак. Тази тема е тревожна и аз имам нужда от определени отговори, дори без да бъде модна или смела.
Има ли представлението различни измерения в София и във Франкфурт?
Всеки контекст води до различни измерения. В предвоенната и следвоенна история на България и Германия, атмосфертата и нагласите са коренно различни. В театрален аспект също.
Как се случи химията с немския артистичен колектив LIGNA?
През 2011 LIGNA гостуваха за пръв път в България с “Новият човек”. Този пърформанс от 2008 г. е всъщност един експеримент, който в четири части не само показва визиите на “новия човек”, а кара публиката и да ги съпреживее. Снабдени със слушалки, всички участници се движат по сцената, на която няма зрители. Те слушат една и съща ”пърформативна радиопиеса”, чиито части обаче са в различна последователност.
Това е театър без театър, един пърформанс, който се случва изключително в главите на участниците. Аз бях част от публиката и това беше моментът, в който вече знаех, че искам да работя с тези хора. Поканих ги да работим заедно върху “Тайно радио” през 2013-а и така стигнахме и до “Опиянение и гняв”
“Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер” бе част от поредното издание на фестивала “Антистатик”. Кое Ви кара да продължавате идеята всяка година?
Нуждата да показваме какво се случва извън удобния, лек и безгрижен театрален пейзаж у нас. Избираме да показваме ярки почерци, смели идеи и силни позиции. Всяко поканено представление отстоява идеите си категорично. Искаме да имаме възможност да сме във времето си.
Има ли публика у нас за подобни пърформанси? В последно време театрите са пълни, но като че ли зрителите предпочитат комедии и “мечки”, а не толкова експерименти...
Не само има, а се увеличава. Наблюдаваме, че има пряка връзка с образованието и потребностите. Публиката на фестивала е изискваща, образована и информирана. Искаме да разширяваме тези граници и затова организираме образователната платформа “Без дистанция” – тя е и за професионалисти, и за непрофесионалисти. Там всеки може да срещне в работна ситуация хората, които са на сцена, да чуе лекция или да бъде част от семинар. Въпросът за ‘мечките’ не стои сред нашите приоритети и интереси.
Кога и къде българската публика може отново да стане част от “Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер”?
Правим всичко възможно да се случи още няколко пъти в различни градове. За това работят няколко екипа от Германия и България и скоро ще има новини.
От какво се опиянява и гневи Стефан А. Щерев извън сцената?
Опиянявам се от всяка талантлива лудост и се гневя на безкрайната човешка глупост.
[[{"fid":"108412","view_mode":"video_standart","fields":{"format":"video_standart","field_video_description[und][0][value]":""},"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"video_standart","field_video_description[und][0][value]":""}},"link_text":null,"attributes":{"alt":"Опиянение и гняв. Изследвания върху авторитарния характер.","height":526,"width":1000,"class":"media-element file-video-standart","data-delta":"1"}}]]
Добави коментар