Ако синдромът на компютърно зрение е изобретен като общо понятие, изразяващо широка гама от страхове, тези страхове може и да не са ограничени до това, което синята светлина или прекаленото писане от много малко разстояние причиняват на зрението. Може би синдромът е за по-мащабна слепота - очи, които не знаят как да виждат, и съзнание, което все повече не е способно да разпознава не-дигитални артефакти, особено природата.
Отношението към този синдром е интересно. Асоциацията е създала т.нар. "правило 20-20-20", което изисква от хората пред компютърни екрани на всеки 20 минути да правят 20-секундна пауза, и да се взират в обект, отдалечен на 20 фута (6 м).
Решението помага да разгадаем произхода на синдрома - явно се смята, че проблемите със зрението не се дължат на излагането на синя светлина или натрапчивите реклами, а са резултат от непрекъсната концентрация върху екран, намиращ се на 20 до 60 см от очите. Човешкото око изпитва потребност от дълбочина.
Хората, които са залепени за екраните и изключват другите хора, винаги са били възприемани с известно неодобрение: като нарциси, потайни, лъжливи, неискрени. Това се отнася дори за времената, в които електронните екрани не са съществували - а поглед е бил скрит зад огледало, ветрило или страница на вестник.
Най-суетните личности са разнасяли със себе си джобни огледала по начина, по който носим телефоните сега. Скриването и разкриването на лицата, което са позволявали ветрилата, загатват за маскарада и измамата на сегашните социални медии. Пристрастеността към екраните лесно може да прерасне в морален недостатък.
Ако синдромът на компютърно зрение е изобретен като общо понятие, изразяващо широка гама от страхове, тези страхове може и да не са ограничени до това, което синята светлина или прекаленото писане от много малко разстояние причиняват на зрението. Може би синдромът е за по-мащабна слепота - очи, които не знаят как да виждат, и съзнание, което все повече не е способно да разпознава не-дигитални артефакти, особено природата, пише Wired.
Добави коментар