Лентата "Врагове" на режисьора Светослав Овчаров ще направи българската си премиера на 9 април и ще бъде в широко разпространение по кината на 20 април 2018. Филмът, стартирал като проект в бизнес платформата на София Филм Фест – Sofia Meetings, направи международна премиера на Фестивала в Кайро – един от най-елитните кинофестиовали и бе в официалните селекции на други големи кинофоруми в Япония, Полша и България.
Разказът е за пролетта на 1913 г. - Балканската война. Група отчаяни български военни се опитват да пренесат по суша лодка, да я превърнат в жива торпила и да потопят турски крайцер. Турските войници, с които се сблъскват по пътя си от врагове стават техни съюзници. Противоречията между българите могат да се окажат по-силни от омразата към враговете.
"Врагове" е филм без женски роли, но открояващ се с брилянтен подбор на мъжкия актьорски състав. В него участват Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валентин Ганев, Христо Ушев, Леарт Докле, Стефан Мавродиев, Димитър Овчаров, Иван Савов, Синан Арслан, Хасан Гюней, Ивайло Димитров, Константин Соколов.
Лентата вече има редица награди - „Златна роза“ 2017 г – специалната награда на община Варна, „Сребриста чайка“ 2017 – голямата награда на София филм фест на брега – Бургас, Голямата награда на Международния филмов фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна 2017, „Златна сабя“ – голямата награда на 8-ия международен филмов фестивал на исторически и военни филми във Варшава, Полша 2017.
За снимачния процес Светослав Овчаров споделя: „Всичко беше трудно във „Врагове”. Може би защото във филма се разказва за загубена битка. Или пък може би, защото всички роли във филма са мъжки и няма една жена, та да облагороди отношенията. Трудно се снима филм, който би трябвало да струва три милиона с три пъти по-малко пари.
По време на снимките ни удари ураган, който отвя декора в морето. Валя ни дъжд, който щеше да ни удави. Това не е хипербола. Цялата област беше под вода - всички реки бяха придошли. Газихме кал, в която си загубвахме ботушите. Прибирахме се след снимки и подирени оставаха следи като че са минали стадо глигани. Нали знаете, че след като стреляш по глигана, той винаги тръгва по посока на изстрела. В поведението на мнозина имаше такова „глиганско поведение” – срeщу огъня, срещу природата, срещу съдбата. Нито един актьор не каза и дума, въпреки, че момчетата прекараха един месец потопени в ледената вода. Де да знам, може би у всички се беше събудил някакъв прастар инстинкт за оцеляване. Никой не се разболя, нямаше даже някоя банална настинка. Видях как хората, обеденени от желание за победа могат да надминат себе си. На война като на война!”.
Добави коментар