Пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, всъщност са били постоянно превишавани в тази държава членка
С директива на Съюза1, влязла в сила на 11 юни 2008 г., се извършва кодификация на съществуващите законодателни актове в областта на оценката и управлението на качеството на атмосферния въздух. По-специално с нея се установяват пределно допустимите стойности и алармените прагове за опазване на човешкото здраве.
Праховата частица ПЧ10 представлява смес от органични и неорганични вещества, които се намират във въздуха. Тя може да съдържа токсични субстанции като полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали, диоксин и фуран. Тя съдържа елементи с диаметър, по-малък от 10 микрометра, които могат да проникнат в горните дихателни пътища и в белите дробове.
Като приема, че Полша не е спазила дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в няколко зони и агломерации, и неправилно е транспонирала разпоредбите на тази директива, които се отнасят до плановете за качеството на въздуха, Комисията предявява пред Съда иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу тази държава.
В постановеното днес решение Съдът най-напред подчертава, че фактът на превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух, е достатъчен сам по себе си, за да се установи неизпълнение на задължения. В настоящия случай от данните от годишните доклади за качеството на въздуха, представени от Полша, е видно, че в периода между 2007 г. и 2015 г. включително тази държава членка редовно е превишавала, от една страна, дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в 35 зони, и от друга страна, годишните пределно допустими стойности на тези концентрации в 9 зони. От това следва, че така констатираното превишаване трябва да се приеме за постоянно.
На следващо място, що се отнася до разпоредбата от директивата, съгласно която в случай на превишаване на пределно допустимите стойности, за които крайният срок за постигане е изтекъл, в плановете за качество на въздуха трябва да се предвидят подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък, Съдът припомня, че тези планове могат да бъдат изготвени единствено въз основа на постигнато равновесие между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси. В настоящия случай задължението за изготвяне на планове за качеството на въздуха при превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух, е било наложено на Полша, считано от 11 юни 2010 г. В приетите впоследствие от Полша планове се определя сроковете за прекратяване на тези превишавания да изтекат в зависимост от различните зони между
2020 г. и 2024 г. Полша твърди, че тези срокове са напълно съобразени с обема на необходимите структурни промени, за да бъдат прекратени тези превишавания, и по- специално подчертава произтичащите от това трудности от социално-икономически и бюджетен характер, свързани със значителните технически инвестиции, които трябва да се направят. Според Съда, дори тези обстоятелства да могат да бъдат взети предвид, все пак не е било установено, че тези трудности, които не са от изключителен характер, са от естество да изключат възможността да бъдат определени по-кратки срокове. Поради това Съдът приема, че изтъкнатият от Полша довод сам по себе си не може да обоснове толкова дълги срокове за преустановяване на посочените превишавания.
Освен това Съдът установява, че като е превишила в четири зони2 дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в атмосферния въздух (увеличени с допустимото отклонение3), Полша е нарушила правото на Съюза.
Накрая Съдът приема, че в никой от приетите от Полша планове за качеството на въздуха както на национално, така и на регионално равнище, не се посочва изрично, че те трябва да позволят да се ограничат превишаванията на пределно допустимите стойности за възможно най-кратък период, каквото впрочем е изискването. При това положение и като се вземе предвид, че първите три твърдения за нарушения са уважени, следва, че транспонирането на директивата в полското право не би могло да осигури ефективно цялостното прилагане на тази директива.
Добави коментар