Общият размер на договорените инвестиции във всички държавни индустриални зони у нас надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкритите работни места са над 2100, а повече от 130 български и чуждестранни компании са получили подкрепа за развитието на бизнеса си в държавните зони. Това посочва изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ ЕАД (НКИЗ) Антоанета Барес в интервю за вестник „Стандарт“.
Тя обобщава и най-новите индустриални терени, с които НКИЗ е разширила портфолиото си през 2017-а: имоти в Кърджали с обща площ около 95 дка, разширяване на Икономическа зона София-Божурище с 115 дка, предстоящо добавяне на нови терени и към Индустриален и логистичен парк – Бургас. „Край Бургас, освен това, имаме идея, съвместно с кмета на Община Бургас, за използване на бившето летище в Равнец като индустриална зона на принципа на ad hoc проекти“, посочва още г-жа Барес. За там вече се водят разговори със сериозен голям инвеститор, който да постави началото на развитието на терена.
Разширяването на портфолиото с индустриални зони и терени на НКИЗ ще е една от задачите през 2018 г., казва изпълнителният директор на дружеството и припомня, че в тази посока са подписани меморандуми за сътрудничество с редица общини – Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница. Водят се разговори и с Горна Оряховица, Кюстендил и др. Идентифицирани са също нови площи в София, Перник и Търговище.
Инвеститорите търсят стратегическа локация, инфраструктура и наличие на работни кадри. НКИЗ предлага всички тези предимства на компаниите, но освен това България е много добро място за инвестиции. Стабилни сме икономически, стабилни сме политически, имаме терени, имаме мощности, имаме много интелигентни млади хора, които учат както в България, така и в чужбина, обяснява Антоанета Барес пред вестника.
По отношение на трудностите, пред които е изправена НКИЗ, тя посочва, че едната е свързана с нелогичните обжалвания на обществени поръчки, а другата – с бавното административно обслужване и дългият период, който е необходим за издаването на всички документи за стартирането на един инвестиционен проект в България.
„И в двете насоки сме доста активни. Благодарни сме на Министерството на икономиката за това, че работи активно по намаляване на административната тежест. Целта е за реализацията на какъвто и да е проект да се минимализира броят на документите, особено на тези, които държавата издава сама. Т.е. да не ги изисква от бизнеса, а да ги ползва по служебен път“, коментира изпълнителният директор на НКИЗ.
Тя обръща внимание и на проекта Fast Tracking Success, за който в края на 2017-а получи награда „Златно сърце“. Програмата е насочена към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университетите чрез постоянна заетост и стажове в чуждестранни компании в индустриалните зони. Целта на проекта е и да се намали разминаването между търсене и предлагане на работни кадри, което в момента е един от най-сериозните проблеми в бизнеса.
„Стремим се да осигуряваме информираност на инвеститорите, особено на чуждестранните, по въпроса за наличието на работните кадри. Когато една чуждестранна компания дойде при нас, пита откъде могат да наемат кадри – ние искаме да сме полезни с информация“, заявява г-жа Барес.
В момента по проекта компанията си сътрудничи с някои от водещите български университети и кариерните им центрове – Софийския университет, УНСС, НБУ, Техническия университет в София, Лесотехническия университет; предстои подписване на меморандуми с Минно-геоложкия университет, с бургаски и варненски университети, с Пловдивския университет, а в бъдеще и със средните професионални училища.
Освен разширяването на портфолиото на НКИЗ с нови терени, друг приоритет на компанията през 2018 г. е работата по изграждането на гръбнака на инфраструктурата на повечето зони, така че когато един инвеститор избере да осъществи инвестицията си в държавна индустриална зона, да има базовата инфраструктура и да започне доста по-бързо да реализира проекта си.
„Друга важна инициатива, която сме поели и ще се опитаме още в началото на годината да поставим основите ѝ, е иницииране, с подкрепата на Министерството на икономиката и на работодателските организации, на промени в нормативната уредба и обособяването на индустриалните зони правно, т.е. да бъде регламентиран статутът на такъв тип територии. Въпросът е как ще се урегулира това – дали ще бъде с нов нормативен акт, или с промени в действащ нормативен акт, но това е въпрос на правна техника“, завършва г-жа Барес.
Добави коментар