Малцина българи знаят, че името на Дядо Коледа носи изцяло български произход. Доказва го и възродителят на древната българска история, бащата на революцията - Георги Сава Раковски.
Според хрониките, които ще цитирам, историята помни поне две царувания на Колад-Колед и раждането на неговите синове в периоди през около 1000 години. Ето и накратко историята, описана в различни източници:
Цар Колад, който имал само дъщери, е направил всенадордни празници, когато се родил първият му син. Нарекъл го БОЛГ - което означава велик, силен, безсмъртен и наредил народът да носи неговото име. Империя му се е ширела в цяла Тракия, Македония, Далмация, до Бяло море и до Рим. Земите, които векове по-късно са заробени от Рим, а през 7-ми век великия Кубрат праща синовете си пак в тези области, за да освободят българския народ от робството на империята.
Ще цитирам една от гледните точки, не много доброжелателно написана по разбираеми причини. Като дългогодишен журналист обаче спазвам правилото - сверявай информацията от 3 различни източника!
За да има истина в златната среда: ;
Спиридон Иеросхимонах, 1792 г. - "История во кратце о болгарском народе":
След Бладилий дойде трети крал на име Колад в годината от сътворението на Света 4745 /763 преди Хр./". Това означава, че днес - на прага на 2018 г. всъщност празнуваме 7526 г. от сътворението на света, което по разбиранията на предците ни е след Библейския потоп, засегнал древните българи с превръщането на голямото ни сладководното езеро в днешното Черно море.
И Колад пожела да бъде бог и да му се покланят като на бог, а не като на крал.
И роди два сина: името на първия бе Болг или Бог; и когато се роди първият му син Болг, заповяда на народа си по цялата негова земя да тържествува, сиреч да празнува в месец декември, 24 ден - да ядат и да пият и да пеят песни. Болг беше брат Бремов и завоюва Тракия, Македония, Далмация, даже до Бяло море и до Рим. И той беше подобен на своя баща - голям мъчител; заповяда на народа да се нарича на негово име болгари, и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река Волга иде името болгари... - тук по чисто фолклорни съображения се появява и името Коледа, легендарен цар на българите и евентуално баща на Брем и Болг./песента Бог се роди Коладе/.
Георги Раковски ползва Зографската история, за която пише: Мене е дадена [в Белград, 1856] от покойнаго Хаджи Найдена книгопродавца, кой ми каза, че е найшал в Атонская гора в някой си манастир.
Ние не щем вхожда тук в обширни разборни разсъждения върху цялото съдържание на тая ръкопис, защото не ни е то предмета, но щем съобрази от наведенаго отломка само онова, което вхожда в наший предмет, който ни занимава сега...
В труда си "НАРОДНИ БЪЛГАРСКИ ПОВЕСТВУВАТЕЛНИ ПАМЕТНИЦИ, ПОТВЪРДЕЮЩИ, ЧЕ БЪЛГАРИТЕ ДРЕВЛЕ НОСИЛИ И ИМЕТО КИМБРИ ИЛИ КИМЕРИИ И ЧЕ БРЕМ И БОЛГ БИЛИ БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ" , той пише: Кимбрите же, както е познато, са един и исти народ с кимериите, които живели около северните крайбрежия Чернаго моря, Каспийскаго моря, между Истера (Дунава) и Дона реки и в полуострова, който отпосле е назван от тях Къръм, Крим (Кимерически Възпор). Кимериите, по свидетелството Еродота, минали от тях места Дунава седемстотин години преди Христа и първоначално се населили в Тракия, а после минали в Мала Азия и населили се около Синап. - Тоест в 7 век преди Христа Кимерите се заселват около град Синопе в Мала Азия.
Ето и автентичното заключение на Раковски върху Зографската история, и как той отнася кимерите към "Хиндустан", въпреки че за това не е писано в атонския летопис:
Третье познато преселение е кимерийското , кое не е друго, освен познатото име на гебрите (зандите), правите потомци тоже на ариите. То голямо отделение, както другаде казахме, дошло седемстотин години преди Христа от страните на Каспийското море и населило се по разни предели Европи, а именно в Стара Тракия, една част же от него минали в Мала Азия.
Тия са познатите преселения българо-словенскаго рода от Хиндистана в Европа, кои не могат има никоги никакво си опровергание; защото се основават на общите одобрени изследвания и начала от сичките учени индианисти, езикоизпитатели и любословци на новата наука сравнителнаго любословия. А тии начала са: а. пренесеното земеописание на старите народи от първите им жилища в новите им; пренесеното вероизповедание тоже от първите им жилища в новите; в. единството днешнаго им езика със стараго им арианскаго.
Ние в настоящее си съчинение изложихме в доста голяма обширност сички тия върху наший предмет, т.е. върху българското най-старо битие, а най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари.
Ето и легендата за раждането на цар Болг, дал името на БолгАриите:
Три дни преди 22 декември цар Колад, заедно с жреците и мъжете се отправили към светилището в Небесната планина, за да се поклонят на своя бог Слънцето. На тръгване Колад казал на жена си:
- Докато отсъствам, ако дойде часът да родиш, от сега да знаеш – родили се момче, както жреците предсказаха, ще носи името Болг, което ще рече велик, силен, безсмъртен!
- Тъй да е, Царю мой, ако е момче ще бъде Болг! – съгласила се жена му.
На 24 вечерта болките предизвестили канската жена за предстоящото раждане. Всички възрастни жени и мъже, които не са могли да отидат с царя на поклонението, стояли край огнището и се молели да се сбъдне предсказанието на жреците. Цяла нощ повтаряли:
"Нека бъде мъжко чедо, нека бъде..."
На 25 декември, рано сутринта, точно когато изгряло слънцето, тя родила своя син Болг. Зарадвали се всичк, защото вече ще има кой да наследи царството, то ще остане цяло, а няма след смъртта на Колад, да се раздели на 5 части и да премине в ръцете на алчните му зетьове.
Същия ден, когато слънцето се изкачило високо на небето, Колад, жреците и мъжете се завърнали от светилището. Излязла царската жена с новородения си син, последвана от мало и голямо за да ги посрещнат. Всички пеели: "Болг се роди, Коладе, Болг се роди !..."
Зарадвал се много Колад и от щастие се разплакал. Жрецът, застанал до него, се провикнал:
- Чуй народе волята на нашия бог Слънцето, което ни изпрати в дар Болг! По неговата воля, името на Болг и народа, на който ще е Велик цар, ще просъществува за веки веков! По волята на Бог, от днес нататък за вечни времена, от този ден ще започва отброяването на новата година! Това ще е новият най-точен календар за всички времена и народи! – и вдигнал жезъла си към слънцето.
Минали си хилядолетия, но българският народ е съхранил спомена за своя цар Колед или Колад според различните преводи.
Като носители на слънчевата духовна енергия, различна от лунната на други древни народи, българите почитат като най-светъл празник именно Рождество. Празникът е почитан далеч преди навлизането на Християнството по земите ни и се спазва отбелязването на най-късия ден в годината като раждането на новото начало. Вижда се, че раждането на Христос според Библията през есента не е променило това народно поверие. Не е променено и в другите европейски държави, както и в празниците в цял свят.
Чрез българския фолклор и до днес е запазена песента за този наш цар, дал името на народа ни. В негова чест коледарите и днес пеят: “Коладе, Коладе ле “. Със своите песни коледари отправят молитви за здраве и плодородие през новата година. На този празник по традиция момчетата правят свой ритуал - за пръв път запасват пояс, обличат ергенско облекло и отиват да коледуват. За да отпразнуваме рождението на Коледовия син – Болг.
“Болг се роди, Коледо! “ – пеем и до днес в България, без да имаме историческа памет за този период от историята ни. В учебниците ни също няма, за да не се наруши московската теория за създаването на България от Аспарух хилядолетия по-късно.
Според Раковски Болг се възцарява през 1823 г. пр. Хр. В този период е писана и най-старата история на Ирландия, в която подробно е описано присъствието на народа Болг - Фир Болг. По същото време е изградено древното келтско светилище Стоунхендж.
Интересното е, че около хилядолетие по-късно, по време на келтските завоевания в Европа, в земите на Централна Европа отново царува Колед. Синовете му отново носят имената Брем и Болг. Те създават ново Царство в Тракия, със столица Тиле (Туле). Традицията е спазена и митът за раждането на Болг отново е свързан със зимното слънцестоене.
Не е тайна също, че Ескалибур е латински вариант на името Коледвулх (Колед-Болг) - мечът на нашия праотец цар Колед и неговия син Болг (което означава и Вълк), чието име българите носим и до днес.
Родът на крал Артур произхожда от планинските области на Шотландия, където в предисторическо време се е заселила една част от народа Болг – келтокимерийските племена, описани и от Раковски. А старинното име на Шотландия е всъщност Каледония – наречена на праотеца ни Колед.
Добави коментар