От самото си създаване през 1949 г. концлагерът „Белене”, отделен от българската земя от опасните води на Дунава, обслужва всички репресивни кампании на Партията. За цялото му съществуване през него преминават над 15 000 души – 11 000 без съд и присъда и 4000 затворници (1952–1953 г.). Това са голяма част от най-авторитетните в своята среда, най-непримиримите към налагания нов ред личности. Неслучайно името му и до ден днешен е съхранено в историческата памет като символ на терора.
Именно на събитията, белязали този остров на ужаса, Борислав Скочев посвещава труда си . Със своите 924 страници и близо 1800 бележки книгата е навярно най-мащабното цялостно изследване по темата, правено до момента.
В него обстойно са проследени периодите на съществуване на лагера, колко хора е имало в него, както и какви са законовите основания за задържане, организацията на концлагерната система, обектите вътре, стопанството, принудителния труд, агентурно-оперативната работа, охраната, режима, храната, облеклото, наказанията, медицинската помощ, опитите за бягства… разстрелите.
Авторът изчерпва всички достъпни средства за достоверна информация – от публикации, спомени, книги, през представения огромен брой документи, до изповедта на оцелели от ада или техните потомци.
Без да заема позиция, Борислав Скoчев прави хладнокръвен разрез в една от най-дълбоките и все още незараснали рани на близкото минало. Релефът на „Белене” с неговите хиляди лица и наименования и „Белене” като жестока сянка, заплашително надвиснала над стотици съдби по време на режима, се издига пред читателя и го оставя сам да прецени неговото място в контекста на историческите събития.
Добави коментар