До края на ХVІІІ век пътешествениците определят Пловдив като ориенталски град, една от перлите на Османската империя, но с преобладаващо мюсюлманско население и гърчеещи се православни жители.
Заселването на будни и заможни български фамилии от Стара планина, Средногорието, Родопите и Македония открива пътя на борбата за утвърждаване българския характер на града. Те оглавяват занаятчийските еснафи, откриват свои търговски кантори от Измир до Виена и Манчестър, трупат несметни богатства, но ги харчат за трикатни родови къщи, за нови храмове и училищни сгради на Трихълмието. Те оглавяват борбата за църковна служба на български език, за нови сгради и учебници за училищата по цяло Българско, по-късно за тъй необходимото оръжие в борбата за национално освобождение.
Те са неуки, познаващи само четмо, писмо и сметки от килийните училища по черкви и манастири, но второто поколение техни деца завършват европейско образование и оглавяват стопанския и политически живот на свободна България. На тях ние дължим гордостта днес да кажем – Пловдив е вечният български град. На тях е посветен и новият луксозен стенен календара за 2018 г., подготвен и разпространяван от Регионален исторически музей – Пловдив.
Стилното издание представлява единство на текст и образи от миналото, превърнали се в символи на града под тепетата.Колекционерският артикул вече е наличен. в музейните магазини на експозиция „Съединение на България от 1885 г.” експозиция „Българско Възраждане” .
Добави коментар