Нежеланието да се поеме отговорност се е превърнало в симптоматично за българското общество. Агресията е толкова застъпена в него, че вече я приемаме за нещо нормално. Стига тя да не ни засяга лично, проблем няма. В действителност, бедата е сериозна и рано или късно ще ни застигне лично.
Това е неизбежно, защото когато един вирус не се лекува по никакъв начин, той се разпространява и засилва действието си, а не отминава от само себе си. Агресията в един момент дава изражение във вид на насилие,дори то да няма моментално физически измерения.
Всъщност физическото насилие е само крайната степен на агресията, а неговият генезис се заражда много по-рано. Началото се корени в отношението ни към по-малките и слаби от нас, в това число малките ни братя и сестри, приятелите ни от детинство и дори животните. Позицията ни спрямо по-слабия и беззащитен показва истинската ни същност.
Постепенно агресията се пренася към децата ни, които се превръщат в следващия й проводник. И така до безкрай. За този тип поведение може да има само едно оправдание - отговор на чуждата агресия. Това е единственият случай, в който това е дори наложително, за да бъде прекъсната веригата. Неслучайно престъпниците се вкарват в затвора. Личната им свобода бива отнета, като отговор на антисоциалното им поведение.
Агресията не започва с физическото й измерение, а често започва на вербално ниво. Подценяването на психическия тормоз в крайна сметка води до тежки последствия, като депресивни състояния у жертвата, а понякога и физическо насилие или самонаранявания.
Много често жертвата на чужда агресия, впоследствие се превръща в насилник. Това е отговорът, който организмът дава с цел да не бъде наранен отново по някакъв начин.
Единственият начин като общество да се справим с тези проблеми, е да преодолеем собствената си слабост и апатия. Защото агресията е именно признак на слабост. На теория всеки осъжда ученикът ударил учителката си или бащата, нападнал ученици в класната стая.
В същото време обаче, същите “съдници” често скачат върху клаксоните на колите си с повод и без повод, крещят на жените и децата си и понякога дори ги удрят и т.н. Формите и проявите на агресия са многобройни и е безсмислено да се спирам на всяка една от тях.
Справянето с действието им минава през поемането на лична отговорност на всеки един от нас. Има достатъчно спортни зали, които да оберат гнева и отрицателната ни енергия. Страхът и преклонената главица също не са добър съветник. Ако видите насилник и не направите необходимото да го спрете, нищо чудно вие или вашите близки да сте следващите пострадали.
Следващия път, когато чуете по новините подобна история, недейте просто повърхностно да съдите. Запитайте се за историята, довела до това нещо. За жалост, виновникът никога не е един, а цялата верига надолу ни кара сериозно да се замислим за цялостното ни национално самосъзнание.
Мислете за последствията от думите и действията си и не забравяйте, че най-важното нещо е да бъдем хора. Всичко останало е преходно!
Добави коментар