За поредна година през август ще се проведат археологически проучвания на нос Калиакра, съобщи за Topnovini.bg директорът на Историческия музей в Каварна Дарина Мирчева. Част от финансирането в размер на 25 000 лева се осигурява от държавния бюджет. Още 30 000 лева са заложени в бюджета на музея в Каварна.
След като две години доц. Бони Петрунова не ръководеше разкопките, тъй като бе заместник-министър, сега тя отново ще се завърне начело на екипа.
През 2016 г. научен ръководител на екипа бе Елена Василева от Националния археологически институт с музей – БАН. Тогава бяха проучени няколко жилищни помещения от средновековния период - ХІV век. В хода на изследването беше намерена антична сграда и прилежащо помещение към нея. Сериозно постижение е проучването на средновековен некропол, разположен във вътрешността на крепостта, почти на западния бряг. През 2014 г. той е открит случайно, след като минувачи се натъкват на череп. Веднага след това започва проучване, като постепенно се открива некропол, за който до момента нищо не се е знаело. Оказва се, че е на богати представители на аристократичната върхушка през ХІІІ – ХІV в. Най-ценната находка е златна монета от времето на византийските императори Андроник ІІ и Михаил ІХ. Тя е сечена между 1305-1320 години по византийски стандарт, а теглото ѝ е 3 грама. Според специалистите, златни монети в райони на Калиакра се откриват изключително рядко, а това откритие доказва историческата значимост на мястото и най-вече на крепостта на деспота Добротица в средата на XIV век.
В некропола са разкрити 16 гроба. От помещения в крепостта са били извадени различни гробни дарове за мъртвите, обеци, копчета, токи за колани, което дава допълнителна информация за живота на Калиакра по времето на деспот Добротица. В един от гробовете са намерени 20 медни копчета със златно покритие, които са били върху гръбначния стълб на притежателя. Това дава представа за облеклото по това време – горна туника, която се е обличала върху друга дреха. Сред находките има и битови предмети като ножове, точила, ключове, фрагменти от стъклени съдове, както и накити.
Според археолозите, откритите находки навеждат все повече към тезата на проф. Валентин Плетньов, че Карвуна е земята, на която се е намирало Добруджанското деспотство, а столицата е била Калиакра. Те все повече вярват, че митичният град Карвуна не съществува, а името идва от земя Карвуна. Учените считат, че последна възможност следи от този град все пак могат да се търсят на Краневското кале. Ако и там не бъдат открити, археолозите са все повече склонни да приемат, че именно Калиакра е бил столицата на деспотството.
Добави коментар