„Живеем в общество, в което се опитваме да нормализираме всичко и всеки и виждаме, че последиците от това никак не са безобидни. Психоанализата идва, за да ни каже, че нормалност няма, особено що се касае за срещата със сексуалното. За всеки от нас тя се случва по уникален начин и винаги е трудна среща.“, казва Теодора и цитира френският психоаналитик Жак Лакан, на чиято школа е последовател.
Според Лакан, в психиката няма нищо, чрез което човек да може да се определи като от мъжки или женски пол. Независимо дали сме мъж или жена, ние трябва да се справяме с едно и също либидо. Не става въпрос тоест за биологични факти, а за субективни позиции.
Интересно е да се запитаме защо въпросът за избора ни на партньор от същия или срещуположния пол е винаги актуален и никакво „знание“ не успява напълно да ни отговори на него. Според психоаналитика, не може да има еднозначен и категоричен отговор, тъй като разликата между половете е една от загадките на съществуването, на която всеки отговаря по свой собствен начин. Да си мъж, жена, баща, майка ни изглежда на пръв поглед очевидно, но в действителност ние сме призовани непрекъснато да изобретяваме начини да се впишем в тези функции и роли.
„В никакъв случай не можем да става дума за нещо органично, а още по-малко за болест, перверзия или увреждане, по скоро говорим за несъзнаван избор на обект. Този избор се случва в юношеството, когато субектът е изправен пред срещата със сексуалното желание, но той е свързан с ранното детство и начините, по които е преминал през различните стадии на психо-сексуално развитие. Можем най-схематично да кажем, че в периода на пубертета този избор се проявява или разиграва отново, за да бъде окончателно взет. Именно по тази причина трябва да внимаваме и да не свързваме дадено поведение на детето с бъдещата му сексуална ориентация, макар и понякога да е възможно да се направи връзка между двете. И, разбира се, да имаме предвид, че в този процес юношата експериментира.“
По думите на терапевта, няма как да натоварим и родителите с отговорността за това по какъв начин ще проявят сексуалността си децата им.
„Точно както няма поведение, преди юношеството, което да ни говори за по-следващия избор на обект, така няма и възпитание, което да доведе до едното или до другото. Предпочитанието на партньор от единия или от другия пол си остава загадка.“
Лакан твърди в своето учение и че няма сексуално отношение, казва Теодора и разяснява:
„Това не означава, че няма сексуална връзка, или по-скоро сексуални връзки, а че сексуалното отношение не е програмирано в несъзнаваното, което структурира психичния живот на говорещите същества. Няма нищо, което да е предварително записано като код за отношението между половете, за разлика от животното, при което то е специфична за вида програма, наречена инстинкт. При човека това не е така, поради простата причина, че той говори, което го отделя от естественото. Ние сме откъснати от животинската си страна и сексуалността ни не се диктува от законите на инстинкта. Можем и така отчасти да разберем известния факт, че думата убива нещото. Ние се срещаме на принципа на това, че говорим и така влизаме в различни въображаеми и символни връзки. Затова Лакан пише за мъжка и женска позиция, като не е задължително те да отговарят на анатомичния пол. Това превръща човешките същества от индивиди в субекти, които правят избори - съзнавани или не. Да си момче или момиче изправя всяко дете пред необходимостта от изобретение – то трябва да изобрети своята собствена представа за пола и често чуваме това в невероятните отговори, които малките деца ни дават на този въпрос.“
Психоаналитикът може да прави и сравнение между отношението към хомосексуалните у нас и това във Франция, където тя е живяла и където е узаконено съжителството между еднополови двойки.
„Във Франция законът за гей браковете също предизвика сериозни вълнения. Струва ми се, че през последните години нашето общество става по-толерантно, но като цяло навсякъде се срещаме с хора, за които е сложно да приемат това различие или по-скоро различието като цяло. Лично за мен един от отговорите се крие в тази загадка по отношение на сексуалното и избора на пол.“
Теорията за развитието на хомосексуалността у децата в следствие на подражание няма как да отговаря на действителността, защото процесът е психичен и много по-сложен, категорична е Теодора.
„Това не означава, че модерността не ни изправя пред този въпрос по различен начин. Все повече виждаме един изцяло традиционен модел на семейството да се разпада. Отвъд Прайда, ние всекидневно сме свидетели на начина, по който модерното семейство приема много и разнообразни форми - от един родител, с втори бракове, с непознати деца, разбира се и хомосексуалните двойки, които имат деца. Ние просто живеем в епоха, която ни дава възможност за повече избори. Независимо дали децата ни ще видят или не Прайда, ние не можем да скрием от тях различните възможности, които съществуват. Модерността ни изправя пред предизвикателства, с които традиционните ценности няма как да ни помогнат да се справим. Носталгията за завръщане към традиционното е напразна.“
Единственият възможен вариант за справяне с проблема с приемането на различието, според клиничния психолог, минава през диалога още в детските градини и училищата.
За нея няма никакво съмнение, че едно дете може да израсне в добро психично здраве в хомосексуално семейство и обратно - да има психологични проблеми, бидейки отгледано от хетеросексуални родители.
„Важно е обаче да не бързаме да отговаряме на въпроси, които децата все още не са ни задали и да помним, че тяхната среща със сексуалното желание към другия се случва в юношеството. Много по-опасно от Прайда за едно дете днес, е възможността за директен достъп до секса посредством порно индустрията.“
Терапевтът ни дава и конкретен пример за момиченце , родено в САЩ от сурогатна майка и отглеждано във Франция от хомосексуално семейство, което се среща с психоаналитик по отношение на въпроса за неговия произход. Тази среща дава възможност на родителите да разберат, че то, като всяко едно дете, не се интересува от подробностите на своето създаване, а от това, че е желано и обичано.
„Да, да, знам историята, но тя не е важна, защото знам, че ме обичате“ - споделя детето пред терапевта и родителите си.
„Това дете успява да изгради собствената си история и да намери своя начин да се впише в обществото, въпреки различното си семейство. Много е малко, за да знаем каква ще е сексуалната му ориентация, но много ясно виждаме, че трябва да внимаваме за това какво и кога казваме на малките ни наследници и да им дадем шанса да си създадат сами фикция, с която да свържат появата си на бял свят, което всъщност всеки един от нас прави.“
По отношение на предстоящия в събота Прайд, Теодора смята, че провеждането му показва преди всичко свобода.
„Не знам дали помага на хомосексуалистите, или не. Действително сякаш провеждането му предизвиква мобилизирането на много повече негативни реакции, но за мен Прайдът е възможност, която всяка демократична държава трябва да уважава. Той е човешко право - правото да имаш позиция и свободата да я изразиш.“
Добави коментар