Преди 150 години - през 1867 година Белидието /Градския общински съвет/ на 14 000-ия градец Хаджи-оглу Пазарджик /днес Добрич/ избира място в махалата Карабоклука и като засажда първите дървета и прокарва алеи, поставя началото на днешния парк „Св. Георги".
От плановите архиви на града от 1890 година ясно се вижда градоустройствената ситуация и плановата композиция на градската градина от това време. Отреденият парцел е с площ от 15 дка. Приложена е смесена пейзажно-геометрична паркова композиция. Четири главни алеи с ширина от 3 до 5 м. се събират в едно вътрешно парково пространство с увеселителен павилион. Периферно на парцела е прокарана една обходна алея за разходки.
Изоставена и неподдържана по време на руско-турската война, след Освобождението градската градина става първа грижа на Добричкото градско общинско управление. Решено е когато градината бъде "достатъчно добре украсена и се посадят нужните дървеса" да се обяви на публичен търг и отдаде на предприемач за поддържане. Това става по настояване на кмета Желез Попов, който заема този пост до 1888 г. Пак по негова воля общинското управление решава " градската градина да бъде оградена , за да се предпази от влизане на добитък". Входният и портал се е заключвал, а когато се организирали градински увеселения от по-особен, аристократичен характер, се е плащала и входна такса.
Гордост за добричлии е ,че когато кметът на София - Иван Хаджиенов през 1882 година подема кампания за създаване на Борисовата градина, далечният градец Добрич има вече градска градина с 15-годишна история. При това става негласна традиция всеки новопостъпил в длъжност кмет, независимо от партийната си принадлежност, да заделя средства за градската градина.
Добрич може да се похвали не само с това, че паркът му е един от най-старите у нас, но и с факта, че авторът му е известен и е българин. Това е Христо Стефанов. Три поколения от семейството – баща, син и внук, са посветили живота си на градската градина на Добрич и от нея носят името Градинарови.
Забележителен период от развитието на парка е "Видиния период". Като легенда и сега се носят разкази за ентусиазма и упоритостта на Вида Димитрова - председател на Градския народен съвет на Толбухин /Добрич/ от 1956 до 1962 година.
Поетапно през годините градският парк се доизгражда и обогатява със съоръжения от различен характер и сега той се разполага на площ от 430 дка. През 1955 година се изгражда градския стадион; през 1956 - първи етап на езеро, скални градини, водопад, пещера; през 1959 година - спортен комплекс "Младост" и ресторант "Спортна среща"; 1960 г. - летен театър и др. След 1970 година се изгражда западното езеро, тренировъчни игрища, спортен комплекс "Простор", мемориален комплекс "Хан Аспарух", плувен комплекс "Русалка". От 1999 година старата градина на градски парк е обявена за паметник на културата и градинско парковото изкуство. През 2003 г. градината на стария парк (25 декара) е реконструирана по проекта на ПРООН и МТСП "Красива България". По проект „Добрич - жива шевица от таланти" е реконструиран розариум, в който са засадени около 39 сорта рози.
В началото на миналата година приключи проект за ремонт на градския парк на обща стойност 10 152 890 лева. Той беше реализиран на два етапа. В рамките на първата част бяха обновени мемориален комплекс „Хан Аспарух“, три тематично обособени езера, полуостров с пейки, серпентина с водна каскада, наблюдателници в езерото, рок-сцена, ледено езеро, скейт парк, алея с рисунък на добруджанска черга, алея на влюбените. На втори етап в парка бяха изградени и реконструирани 10 допълнителни обекта. Обновена бе градина „Романтика” с нови подходи, архитектурно оформени с арки с увивни растения, беседки и ниши с пейки от естествени материали - камък и дърво. Възстановен е кръглият фонтан в центъра на градината.
По решение на Министерството на околната среда и водите у нас, датата 28 май е определена за Ден на парковете в България.
Добави коментар