Юлияна Антонова-Мурата: 7 пъти по 70 и пак е недостатъчно, когато благодариш на някого

23:26, 25 май 17 / Култура 25 1382 Шрифт:
Topnovini

7 пъти по 70 и пак е недостатъчно, когато благодариш на някого, казват японците. Под това мото премина една вечер, изпълнена с позитивизъм, със сърдечност и вяра, за любовта в живота ни. Залата в Регионалната библиотека едва побра шуменци, дошли да се запознаят с Юлияна Антонова-Мурата, авторка на книгата „Моши моши, Япония". Мурата пристигна в нашия град да представи книгата си, както и да се запознае с Фейсбук приятелите си.

 

Снимка:Topnovini.bg

"Дошло е крайно време да общуваме с доброта и усмивка. Това е книга за Да-то и за обещанията. Аз не познавам отлично Япония, но все повече ми се иска да остарявам в тази страна. Там възрастните хора са на почит. Там се остарява красиво", започна Мурата.

Културата на японците идва от техните взаимоотношения. Няма странности, няма случайности. Всичко е истина в тези 63 истории. Всеки ден аз преживявам чудеса. Японският народ е дисциплиниран, смирен и има отношение към красотата. Това е книга за тези хора, които правят живота по-лесен и по-красив. Нека не чакаме някой друг да промени града, да го променим ние. Нека не чакаме някой друг да промени живота ни, той е в наши ръце, сподели още пред почитателите си авторката.

Снимка:Topnovini.bg

Организатор на събитието е общинският съветник и общественик, адвокат Даниела Русева, а водещ Владина Цекова, която пропътува Камино и вдъхнови и други да го направят.

Значението на израза моши моши се е появил през 1913, от един японски директор на полицията и означава „Извинете, имате ли нужда от нещо. Мога ли да бъда съпричастен към вашата нужда”, разказа Мурата.

Словото може да издигне или да убие. Толкова силно можем да нараним някого с думи, да го убием или сега, или завинаги.

Снимка:Topnovini.bg

Историите в тази книга са за това да се научим да се извиняваме, да вземем решение да благодарим, да се извиним 7 пъти по 70.

Да си кажеш-тази вечер ще се извиня на моя съпруг, не защото съм направила нещо, а защото искам да благодаря, и защото искам да се науча да се извинявам. Когато се научиш да се извиняваш, това става част от теб, от живота ти и ти ставаш различен.

Японците избягват да са категорични в отрицанието-„ не цапай”, „не стъпвай”, „не минавай”. Японците не решават проблеми, те вървят напред.

Те казват „Нашият създател ни е сложил очите отпред. Не ги е сложил отзад, за да гледаме назад.”

Снимка:Topnovini.bg

Мурата сподели, че в Япония новините са кратки, необяснителни и подробни. Няма излишни приказки за катастрофи, престъпления, разговори с близките, свидетели. Изключително внимателни са не само в общуването помежду си, а също и в медиите и пресата.

Шеговито Мурата обясни каква е разликата между българския и японския мъж. "Българският мъж много лесно се обижда. Отива в другата стая, мълчи, яде, мълчи. Японският мъж не се обижда лесно. Лесно се живее с хора, които не са обидчиви. Ще те погали, ще те прегърне и ти сам ще разбереш отговора"

За японците е важно да не нарушат параметъра на другия човек. Когато искаш да изразиш нещо, правиш го по тих елегантен начин. Тиха елегантност.

Най-красивото нещо в тази страна е любовта. В тази книга се разказва за красиви и градивни неща.

Откъси от книгата прочете актрисата от ДКТ "Васил Друмев" Стефани Лечева.

Снимка:Topnovini.bg
Снимка:Topnovini.bg

Дълго време Мурата раздава автографи в залата на библиотеката.

Нямам търпение да се потопя в разказите на Мурата, да прочета историята на господин Маеда.

Било е 1942 година. Японската телевизия изпраща един млад надежден журналист в Италия, 22 годишен. Една зима, в няколко почивни дни,  решава да посети с Ориент експрес Истанбул. Около Пловдив влакът спира и всички хора слизат. Към него приближава млад човек, който с жестове му показва да го последва. След много часове ходене в бурята, стигат до вратата на къщата на младежа. Там той се влюбва в сестрата на това момче.

След години господин Маеда става директор на японската национална телевизия. Няма човек, който да не го познава, както и човек който да не познава красивата му съпруга, българката Сийка.

Сийка сан умира след 10 години, защото се разболява от рак. Минават години, родителите й не могат да преодолеят скръбта си. В един ден, след още толкова години, на вратата на родителите й в пловдивското село идва господин Маеда сан. До него една дребничка японка. Той пита родителите на Сийка: „Мамо, татко, не мога повече да живея сам. Ето това е жената, за която искам да се оженя, дайте ми вашето разрешение.”

 

 

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама