7 пъти по 70 и пак е недостатъчно, когато благодариш на някого, казват японците. Под това мото премина една вечер, изпълнена с позитивизъм, със сърдечност и вяра, за любовта в живота ни. Залата в Регионалната библиотека едва побра шуменци, дошли да се запознаят с Юлияна Антонова-Мурата, авторка на книгата „Моши моши, Япония". Мурата пристигна в нашия град да представи книгата си, както и да се запознае с Фейсбук приятелите си.
"Дошло е крайно време да общуваме с доброта и усмивка. Това е книга за Да-то и за обещанията. Аз не познавам отлично Япония, но все повече ми се иска да остарявам в тази страна. Там възрастните хора са на почит. Там се остарява красиво", започна Мурата.
Културата на японците идва от техните взаимоотношения. Няма странности, няма случайности. Всичко е истина в тези 63 истории. Всеки ден аз преживявам чудеса. Японският народ е дисциплиниран, смирен и има отношение към красотата. Това е книга за тези хора, които правят живота по-лесен и по-красив. Нека не чакаме някой друг да промени града, да го променим ние. Нека не чакаме някой друг да промени живота ни, той е в наши ръце, сподели още пред почитателите си авторката.
Организатор на събитието е общинският съветник и общественик, адвокат Даниела Русева, а водещ Владина Цекова, която пропътува Камино и вдъхнови и други да го направят.
Значението на израза моши моши се е появил през 1913, от един японски директор на полицията и означава „Извинете, имате ли нужда от нещо. Мога ли да бъда съпричастен към вашата нужда”, разказа Мурата.
Словото може да издигне или да убие. Толкова силно можем да нараним някого с думи, да го убием или сега, или завинаги.
Историите в тази книга са за това да се научим да се извиняваме, да вземем решение да благодарим, да се извиним 7 пъти по 70.
Да си кажеш-тази вечер ще се извиня на моя съпруг, не защото съм направила нещо, а защото искам да благодаря, и защото искам да се науча да се извинявам. Когато се научиш да се извиняваш, това става част от теб, от живота ти и ти ставаш различен.
Японците избягват да са категорични в отрицанието-„ не цапай”, „не стъпвай”, „не минавай”. Японците не решават проблеми, те вървят напред.
Те казват „Нашият създател ни е сложил очите отпред. Не ги е сложил отзад, за да гледаме назад.”
Мурата сподели, че в Япония новините са кратки, необяснителни и подробни. Няма излишни приказки за катастрофи, престъпления, разговори с близките, свидетели. Изключително внимателни са не само в общуването помежду си, а също и в медиите и пресата.
Шеговито Мурата обясни каква е разликата между българския и японския мъж. "Българският мъж много лесно се обижда. Отива в другата стая, мълчи, яде, мълчи. Японският мъж не се обижда лесно. Лесно се живее с хора, които не са обидчиви. Ще те погали, ще те прегърне и ти сам ще разбереш отговора"
За японците е важно да не нарушат параметъра на другия човек. Когато искаш да изразиш нещо, правиш го по тих елегантен начин. Тиха елегантност.
Най-красивото нещо в тази страна е любовта. В тази книга се разказва за красиви и градивни неща.
Откъси от книгата прочете актрисата от ДКТ "Васил Друмев" Стефани Лечева.
Дълго време Мурата раздава автографи в залата на библиотеката.
Нямам търпение да се потопя в разказите на Мурата, да прочета историята на господин Маеда.
Било е 1942 година. Японската телевизия изпраща един млад надежден журналист в Италия, 22 годишен. Една зима, в няколко почивни дни, решава да посети с Ориент експрес Истанбул. Около Пловдив влакът спира и всички хора слизат. Към него приближава млад човек, който с жестове му показва да го последва. След много часове ходене в бурята, стигат до вратата на къщата на младежа. Там той се влюбва в сестрата на това момче.
След години господин Маеда става директор на японската национална телевизия. Няма човек, който да не го познава, както и човек който да не познава красивата му съпруга, българката Сийка.
Сийка сан умира след 10 години, защото се разболява от рак. Минават години, родителите й не могат да преодолеят скръбта си. В един ден, след още толкова години, на вратата на родителите й в пловдивското село идва господин Маеда сан. До него една дребничка японка. Той пита родителите на Сийка: „Мамо, татко, не мога повече да живея сам. Ето това е жената, за която искам да се оженя, дайте ми вашето разрешение.”
Добави коментар