Иван Тотев, Спас Гърневски и Иван Чомаков се събраха днес за официалното откриване на паметната плоча-барелеф на поета Йордан Русков. Тя е поставена на входа на сградата на Общинския съвет на улица „Авксентий Велешки“ № 20. На церемонията присъстваха близки на поета, народни представители, общински съветници, общественици, представители на Съюза на репресираните, много граждани. Автор на барелефа е скулптурът Атанас Карадечев.
„Диктатурата се осъществява с олово и гилотина, а демокрацията – със слово и бюлетина“, каза депутатът Спас Гърневски. Още като общински съветник той бе един от инициаторите за изграждането на барелефа. Той припомни на присъстващите стихотворението „Зов за свобода“, което Русков пише на 9-ти ноември 1956 г., вдъхновен от Унгарската революция. По това време той е служител в общинския отдел „Култура“. Държавна сигурност издирва автора на стиха и след две години той е задържан на работното си място. Осъден е и прекарва в затвора 3 години.
"Един път ми позволиха да го видя. Очаквах, че ще е смачкан, но не беше. Директорът на затвора в Стара Загора се е държал много добре с него. Позволяваха ни да ми пращат по едно писмо на месец. Много се зарадва, когато дойде 10 ноември и стана реалност всичко това, за което се бореше", разказа съпругата Виолета Рускова.
Йордан Русков е носител на наградата „Пловдив“ за 1991 година. Удостоен е със званието „Почетен гражданин на Пловдив“. През 2001 е отличен с орден „Стара планина“ първа степен. "На въпроса "Защо" казва, че идеалите са станали пародия, а унгарските събития са му повдигнали духа. Той е обяснил, че иска да направи промяна в съзнанието на българите. Затова го е написал-тясно му е било на душата и на мисълта", каза Марин Кадиев-председател на съюза на независимите български писатели.
Дисидентът Йордан Русков е бил предаден от свои близък приятел, който вече е покойник. Семейството на поета никога му прощава. Самият Русков обаче не е търсил отмъщение, не е позволил и на хората около себе си да го направят.
Добави коментар