На състоялата се церемония по награждаването в конкурса „Млад медик за 2017 г.“, за която Topnovini.bg вече Ви разказа, бяха отличени деветима от най-добрите прохождащи в професията специалисти. За да ни разкаже повече за проблемите, жертвите, но удовлетворението от професията, наш репортер се срещна с Лили Лалева, неврохирург в елитна столична болница, спечелила второто място в категория „специализант“.
Специализацията по неврохирургия продължава пет години, а трудностите в България несъмнено са много, но Лили е категорична, че като с всяко друго нещо, ако го искаш истински, ти му се посвещаваш изцяло.
„Факт е, че би ми било много по-лесно, ако бях заминала за чужбина или пък си бях избрало друга специалност, но аз винаги съм желала да се занимавам точно с неврохирургията. Трудностите са свързани с това, че целият ти живот започва да се случва в болницата и нямаш нищо извън нея за този период, докато специализираш.“
Тя е от хората, които сами са платили обучението си. По думите й, цената му на семестър се равнява на тази на компютър от висок клас. Можела е да избере и държавна поръчка, но условията към специализантите, по нейно време били такива, че ако го направи, след това трябвало още пет години да работи на трудов договор в болница, определена от държавата. За периода на своята специализация Лили не е получавала и заплата. За щастие, към днешна дата тези проблеми са решени.
„Сами разбирате, че когато човек завършва на 31 и трябва още пет години да работи на място, където държавата му посочи, той става на 36 и в някакъв момент осъзнава, че е жертвал твърде много. Фактът, че това условие отпадна е едно от хубавите неща, които се случиха. Сегашните специализанти вече получават заплата, дори им тече трудов стаж и не си плащат за образованието.“
Проблемите в родното здравеопазване, с които се сблъскват младите специалисти обаче, не са изцяло разрешени и изкушението да напуснат страната е огромно.
„Все едно да се разхождате в лъскав мол и да погледнете скъсаните си обувки, няма начин да не се изкушите. Не мога да скрия, че и аз обмислям на моменти вариант да замина. Няма здравомислещ човек, който да не разсъждава по темата. Проблемите са безкрайно много, но за мен главното е, че не се обръща внимание на човешкия фактор в здравеопазването. Постоянно се говори за вземането на нови техники, а хората остават сякаш в промеждутъка. Всички гледат колко е лъскава болницата, колко е хубава апаратурата и забравят, че добрият лекар е този, който прави медицината.“
Неврохирургът споделя и болката си от това, че тя и колегите й млади специалисти вземат заплати около 1000-1500 лева.
„Заплащането е обидно ниско за типа работа, който вършим, защото от нас всеки ден зависят по няколко човешки живота. Ние поемаме отговорност към тях и към близките им. Това изисква безкрайно много знания и бързо вземане на най-адекватните решения.“
Д-р Лили Лалева е категорична, че при такива заплати, единственият шанс да оцеляваш и да се развиваш като специалист, остава да поемаш повече работа, което пък води до непосилно натоварване и до неизбежни грешки.
„Имах колеги, които по време на специализацията си, за да могат да отглеждат дечицата си, караха по 20 нощни смени месечно, заедно с работата си по цял ден. Това не е нормално и качеството пада. Според мен, от всички тези проблеми в здравеопазването има един човек, който плаща кървавия данък и това е пациентът.“
Добави коментар