Събрали сме се за пети пореден път, защото предишните четири пъти нищо не се промени. Основното ни искане е Закон за личната помощ. Да се регламентира личната помощ. Да се направи нещо, което трябваше отдавна да стане - електронен регистър на хората с увреждания, защото в момента нито се знае колко са, нито какви са специфичните нужди на хората с увреждания.
Това заяви една от събралите се майки на протест пред Народното събрание - Олга Милчалиева, предаде БГНЕС.
Над 300 протестиращи майки се събраха в градинката пред Народното събрание на протест срещу липсата на действия за защита на децата с увреждания, както и на тези, които стават пълнолетни. С плакат “Бойко, и преди и след 18 сме важни, колкото магистралите!” майките застанаха пред входа на парламента, където поставиха и импровизиран ковчег, на който пише: „ЧРД 18”.
Имаше и плакати, които гласят “Не погребвайте децата ни на 18. Те могат много, те дават много, просто им трябва помощ - лична помощ!”
Милчалиева обясни, че протестиращите майки искат и адекватни помощи, а “не на всички на парче”. Майките не разбират и защо трябва да пишат отчети по графици и тетрадки за свършената от тях работа през дните, когато се грижат за децата си. Много от тях са асистенти на децата си, но за по 2-3 часа дневно, като за времето, когато са били асистент трябва да описват извършеното от тях - къпане, хранене, преобличане и т.н., което за тези жени е крайно унизително, защото майчината им грижа не е за 3 часа дневно.
“Повечето от тези деца и хора с увреждания имат нужда от 24-часова грижа. Повечето от нас са с професии, но не могат да работят, защото трябва да отглеждат децата си”, каза Милчалиева. Много от майките на деца с увреждания ги отглеждат сами, защото съпрузите им ги изоставят, обясни друга майка.
Според протестиращите пациентските организации не стоят зад тях и не им помагат. Нито една пациентска организация не е поела отговорност, за това, че електронното здравеопазване не се случва. Искаме интеграционни политики, но никой не говори за тях. Никой не е отговорен какво се случва в системата на образованието с приобщаващото образование. Какво да обсъждаме с национално представените организации”, коментира Красимира Обретенова.
Поредна майка, която се страхува да мисли за бъдещето разказа, че ако тя не е жива, синът й, който е аутист, е обречен и изгубен, защото след неговото пълнолетие, ще получава единствено инвалидна пенсия, която не може да му осигури и елементарно съществуване, не живот. Тези хора си седят вкъщи, защото няма за тях достъпна среда, която да им позволи да излязат навън. В държавата ни, все едно няма инвалиди. Тези хора стоят в къщи, скрити от обществото. “Аз не виждам никакво бъдеще за него. Той е отхвърлен от децата на улицата, в парка. Моето дете не стои заключено в къщи, но това се случва”, каза Даниела Вълкова.
Добави коментар