Тошо Тошев: Българската журналистика е в клинична смърт

17:20, 03 май 17 / Общество 25 369 Шрифт:

ЮНЕСКО днес отбелязва Световния ден за свободата на пресата. Според класациите, България е на последните места по свобода на словото. Корпоративни интереси, монополисти и фалшиви новини се блъскат и всеки търси по-голямо място в интернет пространството, а манипулациите са новият вид оръжие за завладяване на масата от първосигнални читатели. Един от последните мохикани е журналистът, писателят и издателят Тошо Тошев. В интервю пред Topnovini.bg г-н Тошев говори за нивото на българската журналистика и интернет изданията днес у нас.

- Господин Тошев, остана ли преса в България и чия е заслугата за изчезването на вестниците?

- Темата е по-глобална. Тя засяга не само вестниците в България, тя засяга журналистиката в България, защото журналистика, най-общо казано, се прави с електронните и печатните медии. В България би трябвало да се предполага, че се правят в частност вестници - всекидневници и седмичници, а може би и списания. Но списанието - най-честно, това не е точно журналистика. Сериозната журналистика, за жалост в България, е в клинична смърт. 

- Причините корпоративни интереси ли са или необходимост?

- А, необходимост за кого?

- За управляващите!

- Цивилизацията не е измислила нищо по-добро от журналистиката, за да се обменя информацията и хората да научават нови неща, да чуват коментара за случващото се и да разбират по-ясно света около себе си. Но това е цивилизацията. В България цивилизацията има своите правила. Може да се каже, че има сили в Отечеството, които си живеят, те са политически, разбира се, но и не само. Те са корпоративни и могат да бъдат от сенчестата страна на живота. Както вече казах, журналистиката в България е в клинична смърт. Интернет, в който е развихрена една, бих казал, особена писмовност по електронен начин, не е журналистика. Наистина обменя се някакъв вид информация, но не е достатъчно да се каже, че тя не е точна, че там не може да се разчита на новинарска обективност или истинност. Оказва се много по-дълбока, но във всеки случай, това не е от журналистиката. Това не е обмен на информацията - твърде често начесване на личното его на определените хора.

- В днешно време всеки с телефон може да се нарече журналист?

- Да. И никой от тези хора не е журналист. Това е малко като в стария руски виц за Чукча: "Чукча не е читател, чукча е писател". Тия всичките, които пишат в интернет и маскарят словото със словоблудство, всъщност те не четат, те четат себе си, дори и себе си не четат, тъй като правят страховити тъпи грешки и безобразия, което условно ще се нарече думи. Ако те можеха да го прочетат с мозъците си, биха се уплашили от себе си.

- Всичко това, което се вихри в интернет като електронни издания и сайтове вече толкова години не се регулира, това ли е проблемът?

- Това е наистина световен проблем за откривателите на това чудо, това великолепно красиво чудо - интернет. Те са длъжни пред собствената си памет да не направят следваща стъпка, ако може, защото битката ще бъде много тежка. Духът е изпуснат от бутилката и той много трудно ще влезе обратно вътре. 

- Как ще коментирате третия премиерски мандат на Бойко Борисов?

- Какво да го коментирам, то не е започнало.

- То вече започва!

- Нека започне и ще видим какво ще направи. Общо взето, може да се каже, че със сигурност досега нито един български политик не е бил три пъти премиер. Дано този път господин Бойко Борисов съумее да изкара цял мандат. С тази клетва, която си дадоха помежду си, заедно с така наречените Обединени патриоти, че ще изкарат 4-годишен мандат, с нищо не задължава нито едната, нито другата страна. Те тази клетва и без да си я дават, са я дали по същество като обещание на българския избирател, че са избрани за 4 години. Но досега, както е известно, господин Борисов първият път на четвъртата година по средата се поизплаши малко и хвърли оставка. Вторият път пък се ядоса на себе си, струва ми се, малко се притесни от "блестящото" представяне на своята избраница госпожа Цачева в президентската надпревара, изкара малко повече от две години и хвърли оставка. Ако върви по този път на обратна прогресия - навършени три години, после навършени две, това означава, че бихме могли да очакваме, ако се спази, разбира се, това правило, оставката този път да е на навършена една година. Но не бих искал да бъда, както казваше Симеон Сакскобургготски, лош гадач.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама