Превод на Пасхално евангелие осветлява борбата на българите от Югозападна Македония

08:33, 16 апр 17 / Свят Сподели в: 25 136
1

Българите от Югозападна Македония водят и битка за преминаване от гръцко писмо към кирилица и надмогват упоритото потисничество на местните гръцки владици, съобщава БГНЕС. През известен период местните българи използват преходна писменост и паралелно си служели с двете азбуки. Най-напредничави били българите от Воденско-Мъгленска епархия, където постигнали езиково и църковно единство.

XIX е векът на Българското възраждане, на всенароден подем, който води до създаването на Третата българска държава след 500 години турско робство.

Това е епохата на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот. Епоха, в която нашите предци последователно отхвърлят културния и религиозен гнет на своите единоверци гърците и извоюват своята политическа свобода от турския завоевател.

Борбите за новобългарска просвета и култура и национална църква са свързани със стремежа за освобождаване от гръцкото влияние, което заплашва да обезличи българите и да ги превърне в съставка на чужда нация и национална идея. Тази борба е сравнително успешна в пределите на съвременна България, но е много по-трудна и продължителна в Македония, особено в нейните южни райони, където големи части от българското население продължава да се гърчеят дори и след освобождението през 1878 г.

Снимка: БГНЕС

Въпреки силното гръцко влияние, българите в Южна Македония не забравят своя произход и отстояват правото си на език и църква. Пример за това е преводът на Пасхалното евангелие от Воден, което днес се съхранява от потомците на бежанците, прокудените след Балканските войни (1912–1913 г.).

В наследниците на едно от тези семейства е запазен скъп спомен – два ръкописни листа под номерация 9-14, написани с червено мастило. Единият е с българско кирилско писмо, а другият е със същото съдържание, но с гръцки букви. Преводът е от Първа глава 1-17 стих на Евангелието от Йоан, което се чете на Великденската литургия. Четено е по времето на гръцкия владика на Воден Никодим, който допускал българския език в храма. Всички българи християни били радостни и благодарни да слушат на този светъл празник Божието слово на разбираем език. Всички граждани без изключение, включително най-видните първенци като Хаджигеловци, Хаджитръпковци, Хаджиташковци, Карахаджиевци били доволни и сред присъстващите нямало гъркомани. Езиковото и църковното единство се простирало в цялата Воденско-Мъгленска епархия.

„Ръкописът е интересен принос към историята на постепенното преминаване от гръцко към българско кирилско писмо при българите в Югозападна Македония, където влиянието на гръцката писменост сред редките тогава наши грамотни българи упорито се е запазвало, най-вече защото гръцките владици налагали гръцкото писмо. Рядко изключение е воденският владика Никодим, с когото българското народно осъзнаване е тръгнало по-бързо“, отбелязва изследователят Иван Кандиларов, който е проучил и публикувал превода.

Езикът в някои стихове е според воденския говор с църковни славянизми. Почеркът е близо до отвесен, четлив и характерен, а буквите са средно големи. Преписването е ставало по църковно-славянския текст, в който, за пояснение и допълнение, в скоби са внасяни и простонародни български думи и изречения. В 17-те стиха преписвачът е внесъл 25 такива прибавки.

От поясненията му личи, че преписвачът е бил църковник и ясно и вярно е разбирал смисъла на текста, а това е било наистина необходимо за обикновения слушател и четец. От думите на преписвача не става ясно дали той е продължил своя труд, но от номерацията на листата може да се заключи, че той е изписал няколко тетрадки.

От двата листа свидетелстват за тази преходна писменост при българите, когато паралелно са си служили още с двете азбуки. Преписвачът е българин и е считал Македония за българска земя, което изрично подчертава. В предисловието е написал, че е превел пасхалното евангелие с кирилско и гръцко писмо “на простаго виговор болгарского за тии болгари, кои не знаят читати книга писания болгарская, седящий по вся земля Македонская – солунска, вардарска, воденска, пазарска и сярска“.

Преводачът на евангелието е Стоян Чалъков – учител и лекар на Воден, син на Тръпко Чалъков, най-влиятелният християнин в Южна Македония преди Гръцкото въстание (1821 г.). Той бил назначен със султански ферман за вилаетски коджабашия на 362 български села във Воденска, Берска, Костурска околия, та чак до град Янина в Епир, тоест дълбоко в земи, които днес всички смятаме за гръцки. 

Topnovini Автор: Topnovini

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани