Визитата на сръбския премиер в Русия е свързана с предстоящите президентски избори, предаде БГНЕС. Вучич демонстрира дружба с Путин пред електората, се казва в коментар на „Независимая газета“ /НГ/.
Руският президент Владимир Путин се срещна със сръбския премиер Александър Вучич. Основна тема на преговорите стана икономическото и военно-техническото сътрудничество, което двамата лидери се договориха да укрепят. Освен това, Путин и Вучич обсъдиха положението на Балканите, където през последните няколко месеца се наблюдава тенденция към изостряне на обстановката.
Това са десетите преговори на сръбския премиер със стопанина на Кремъл. Много анализатори свързаха визитата на Вучич в Москва с президентските избори в Сърбия, насрочени за 2 април. Един от 11 кандидати на тези избори ще бъде действащият премиер.
Директорът на Центъра за етнополитически и междудържавни конфликти в Източна Европа към РАН Павел Кандел коментира пред НГ, че макар основната цел в дневния ред на сръбското правителство да е подготовката за влизане в Евросъюза, Русия заема важно място в политическия живот на балканската страна. „Икономическите отношения на Сърбия с ЕС са много по-тесни, отколкото с Русия“, уточни експертът. „Едновременно с това Русия притежава достатъчно голям „символичен капитал“. Нашата страна се радва на симпатиите на значителна част от електората, включително и на управляващата партия“, добави той.
В Сърбия вече се е превърнало в традиция: „за да имаш успех на изборите трябва да посетиш Москва и да си направиш селфи с Путин, което Вучич и направи“, отбелязва Кандел. „Всички останали въпроси са по-скоро повод, а не причина за посещението на премиера“, смята анализаторът.
„Убедени сме, че изборите, които се провеждат в днешните условия, в днешна Сърбия ще бъдат проведени на най-високо ниво. Желаем успех на действащото правителство“, заяви Путин. По време на срещата с Вучич руският лидер обсъди търговско-икономическото сътрудничество. Сръбската страна подчерта желанието си да работи заедно с Русия за реализацията на редица съвместни проекти в машиностроенето и фармацевтиката.
Според данни в медиите, по-конкретно, е станало дума за влизането в Сърбия на руска компания, произвеждаща различни видове машини, която ще произвежда 51% от компонентите си, а след това ще продава на европейския и турския пазар без мито.
От своя страна, Москва има интерес от сътрудничеството със Сърбия в отрасли, като производството на семена или фармацевтиката, заяви руският посланик в Белград Александър Чепурин.
Страните обсъдиха и сътрудничеството във военната сфера. За това, че тази тема е важна свидетелства фактът, че в сръбската делегация бе включен министърът на отбраната Зоран Джорджевич. Както Вучич даде по-рано да се разбере Сърбия възнамерява да купи зенитни ракетни комплекси „Бук“.
Между другото, както отбеляза Кандел, до момента двустранното сътрудничество в тази област напомня „благотворителност“ на Москва. „Сърбия не е много платежоспособна. Фактически нашето сътрудничество се свежда до това, че ние доставяме на Белград стари оръжейни системи. Не чак толкова отдавна, например, ние предадохме на Сърбия безвъзмездно шест изтребителя МиГ-29, които се нуждаят от модернизация. При това Сърбия ще плати само за модернизацията“, каза експертът.
По време на разговорите беше засегната и темата за общата ситуация на Балканите. Политическа нестабилност се наблюдава в Черна гора, а партиите в Македония не успяват да съставят правителство след изборите през декември.
Според Кандел, най-взривоопасната ситуация в момента е свързана с неизвестността в Македония. „Европейският съюз и САЩ настояват президентът Георге Иванов да предостави мандат за съставяне на правителство на лидера на опозиционния Социалдемократическия съюз на Македония /СДСМ/ Зоран Заев в съответствие с резултатите от изборите. Президентът отказва да направи това, макар да е задължен да постъпи така по Конституция. В това е и основният проблем“, каза той. Ако президентът не предостави мандат, тогава нещата могат да приключат „много трагично“. „Обстановката по улиците в Македония е достатъчно неспокойна“, подчерта Кандел.
Той напомни, че в Македония традиционно съществува и албанският проблем: „Албанските партии влизат в коалицията със СДСМ и ако президентът не даде съгласие за съставянето на правителство, в страната може да започне конфликт на етническа почва, както се случи през 2001 г.“.
По-рано руският министър на външните работи Сергей Лавров изрази загриженост във връзка със ситуацията в Македония. „В Македония ситуацията е много сложна в момента заради дълбоката криза, която до голяма степен е провокирана изкуствено. Всичко върви натам, че се опитват да разделят македонското общество, да се нарушат споразуменията, които преди много години бяха подписани в Охрид и които предоставиха на албанското малцинство достатъчно сериозни права в рамките на македонската държава“, заяви Лавров на лекция за висшия офицерски състав на Академията на Генералния щаб. Тя бе изнесена на 23 март.
По-рано редица западни държави също обвиниха руските власти, че са замесени в опита за държавен преврат в Черна гора. Официална Москва отрича тези обвинения.
Добави коментар