Преди повече от 60 години виетнамката Нгуен Ти Хуан е изоставена от съпруга си – японски войник от окупационната армия, но и днес 94-годишната жена държи в леглото до себе си военната му униформа, предаде АФП, цитирана от БГНЕС.
Нгуен е една от десетките виетнамки, които се влюбват във войници от японските окупационни сили и създават семейства след войната.
Десет години по-късно много от тези мъже си тръгват, често оставяйки семействата си в недоимък и изложени на обвинения, че са предатели, защото са се обвързали с врага.
94-годишната Хуан обаче не таи лоши чувства към окупаторите, най-малко към съпруга си. „Той много ми липсва. Никога няма да го забравя, защото беше толкова мил”, спомня си Хуан, която живее в село край Ханой.
Японският император Акихито и императрица Мичико идната седмица ще се срещнат със семейства като това на Хуан по време на историческа визита във Виетнам. Тя ще е знакова за предишните врагове, превърнали се във взаимно изгодни съюзници след възстановяване на дипломатическите отношения през 1973 година.
Хуан е бременна с четвъртото си дете, когато съпругът й Шимицу си заминава пред 1954. Жената казва, че не е получила никаква подкрепа от нито едно от двете правителства.
„Преживяхме много откакто той си замина”, казва Нгуен, притискайки снимка на съпруга си, който приел виетнамското име Нгуен Ван Дук докато живеел в страната.
Тя се запознава с Шимицу през 1943 по време на японската окупация на Виетнам в периода 1940-45. Преди това страната е под френско колониално управление.
Малко след това двамата се женят. Младата двойка почерпила гостите на сватбата само с бисквити, защото не можели да си позволят нищо повече.
След японското поражение във Втората световна война през 1945 около 700 войници остават във Виетнам, като мнозина се включват във революционните въоръжени сили, ръководени от Хо Ши Мин в битката за независимост от французите.
След като Франция е победена през 1954, Шимицу попада в първата вълна японци, на които е наредено да се върнат у дома. Японските власти отказват да приемат виетнамските им съпруги и децата им.
„Направих нещо като голяма възглавница от военната му униформа и си представях, че съпругът ми още е тук”, казва Нгуен.
Тя губи връзка с Шимицу след заминаването му през 1954. Двамата се събират благодарение на японски журналисти през 2006, 52 години след като са били принудени да си кажат сбогом.
Шимицу се е оженил отново, но тя е останала сама и е работила като медицинска сестра, детегледачка и работничка на полето, за да отгледа децата си.
В малкото село животът бил суров към четирите деца с японска кръв.
„Поставяха ни в неравностойно положение. Борех се със селяните, които ни тормозеха и ни наричаха деца на японски фашист”, спомня си най-малкият син Бин, който е на 62 години.
Днес Япония е водещ инвеститор във Виетнам и най-големият донор на страната”. Всяка година хиляди виетнамски студенти заминават за Япония, за да учат и много от тях се връщат у дома с прекрасен японски език.
Петдневното посещение на императорската двойка започва във вторник, предшествано от визита на министър-председателя Шиндзо Абе миналия месец.
Въпреки че никой от семейството на Хуан не е бил в Япония, тази страна е белязала живота им.
В последните години от живота си Нгуен продължава да пее японски балади, които навремето е научила наизуст и признава, че няма търпение да се срещне с японския император след броени дни, и то без да носи в себе си и капка горчивина.
Добави коментар