За непочистените пътища в област Добрич или как снегът стана бедствие

14:55, 20 яну 17 25 740 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Снежен ад, бедствие, катаклизъм. Не. Зима. И щеше да е поредният сезон с повече сняг, ако тези, които предстои да си вземат милионите от държавата за зимно почистване на пътищата в областта, си бяха свършили работата.

Фирмите, които имат сключен договор с Агенция „Пътна инфраструктура” за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа в област Добрич не се справиха. За това са категорични, както местните власти, така и гражданите - данъкоплатци.

Това се вижда вече две седмици след първия сериозен сняг на 6 януари. Те не успяха да се справят и три дни всички пътища останаха затворени за движение, а областта – изолирана от света. Стигна се до обявяване на бедствено положение, защото фирмите, с които общините имат договор, не можеха да стигнат до общинските пътища и да си свършат работата. Причината – несвършената работа от фирмите, с които АПИ има договор. Десетки селища останаха по няколко дни без ток. Наложи се 250 души само за седмица да бъдат евакуирани от преспите, родилки и болни да бъдат транспортирани с танкове до болниците.

За да се справи областта със снега, който се превърна в бедствие, тъй като някой не си свърши работата, трябваше да дойдат роторните снегорини и БАТ машината на военните.

Topnovini.bg потърси отговори от директора на Областно пътно управление Георги Стратиев. Отговориха ни от Агенция “Пътна инфраструктура”:

Каква е общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа (РПМ) на територията на Област Добрич и кои са най-трудните за снегопочистване участъци  от нея? Общата дължина на републиканската пътна мрежа на територията на област Добрич е 810,5 км. Пътните участъци, с предпоставки за образуване на преспи и снегонавявания, през зимата са: път I-9 Дуранкулак – Варна, път II-29 Варна – Добрич – Генерал Тошево, път II-27 Добрич – Балчик, път II-71 Добрич – Оброчище, път III-7106 Карапелит – Кочмар и път III-2904 Кардам – Дуранкулак. Каква по вид и брой техника за зимно поддържане и снегопочистване е на разположение за почистване на РПМ в Област Добрич? Тази техника ползва ли се и за снегопочистване и в други области,които се обслужват от същия изпълнител, който изпълнява договор за зимно поддържане на РПМ в  Област Добрич? Дружеството, поддържащо републиканските пътища в област Добрич, разполага с необходимата техника за осигуряване на проходимост и безопасност на движението при зимни условия. Налични са 80 бр. машини за зимно поддържане - роторни снегорини, пясъкоразпръсквачи, лугопръскачки, автогрейдери, товарачни, комбинирани машини и др., които са разпределени на 8 опорни пункта. Техниката, която е на разположение за зимно поддържане  в Област Добрич, съответства ли по брой и вид на изискванията на възложителя за обществената поръчка за обособената позиция за ОПУ Добрич? Осигурената техника за зимно поддържане съответства изцяло на изискванията в договора за текущ ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа в областта. Договорът за текуща поддръжка и зимно поддържане на РПМ е за срок от 4 календарни години и е на стойност 8 800 000 лв. без ДДС.Какви са разчетите за текуща поддръжка и какви за зимно поддържане в рамките на тази сума?Съществува ли опасност при разходване на средства за текуща поддръжка, което всъщност представлява ремонт  на пътната мрежа през топлите сезони  на годината, да не останат достатъчно средства за зимно поддържане и да се налага ограничаването му? При провеждане на процедурата за избор на изпълнител за поддържане на републиканските пътища на територията на област Добрич е определена стойността на поръчката. Всяка година, в зависимост от бюджетните параметри на АПИ, се определя финансова рамка за изпълнение на дейностите по сключения договор. Бюджетът за дейността текущ ремонт и зимно поддържане е структуриран така, че от общата сума първо се разплащат разходите за зимно поддържане, а след това се реализират дейностите по ремонт на асфалтови настилки, маркировки, ремонти и подмяна на знаци и мантинели.

Ако се доверим на отговорите на Агенция „Пътна инфраструктура”, би следвало област Добрич да няма никакви проблеми със зимното почистване на пътищата. Реалността обаче е много по-различна. Разбраха я всички, на които през последните две седмици се наложи да пътуват по основните пътища в областта. Когато не бяха затворени, разбира се.

Дали фирмите, с които АПИ има сключен договор се справиха и имат ли те вина за зимната блокада на Добруджа, Topnovini.bg попита и кметовете на общини от областта.

Кметът на Шабла Мариян Жечев единствен сподели, че е доволен от работата на пътноподдържащата фирма. „Като цяло се справиха добре. Откакто е тази фирма, има екип, който работи на територията на Шабла. Своевременно почистваха, опесъчаваха пътните участъци, основно по главен път I-9 Дуранкулак-Каварна-Балчик-Варна”, обясни кметът. И добави, че през цялото време, докато траеше усложнената обстановка, бе отворен пътят Каварна-Шабла.

Не е на това мнение кметът на съседната Община Каварна Нина Ставрева. Тя коментира, че се е наложило фирмата, с която Общината има договор, да почиства републиканска пътна мрежа, за да стигне до общинските пътища и да може да ги разчисти. Два дни след първия снеговалеж не се чистеше”, коментира тя.

Същото споделят и кметовете, на които се наложи да обявят бедствено положение.

По думите на зам.-кмета на община Добричка Дико Иванов, който ръководеше и Кризисния щаб по време на бедственото положение,  непочистените пътища от републиканската пътна мрежа са създали напрежение и забавяне в почистването на общинските пътища. Кметът на Генерал Тошево Валентин Димитров определи като основен проблем в сложната ситуация забавянето с почистването на републиканската пътна мрежа, заради липса на достатъчно роторни снегорини от страна на пътноподдържащата фирма „Хидрострой”.

Тя е разполагала само с един роторен снегорин на територията на общината, който аварирал още на 6 януари.

Кметът на Крушари Добри Стефанов също коментира, че заради неизчистените републикански пътища в общината не са имали възможност да разчистят общинската пътна мрежа и да достигнат до блокирани от снежните преспи селища.

Зам.-кметът на Тервел Дияна Илиева обясни, че на 7 януари сутринта, при непочистена републиканска пътна мрежа и липса на достъп до бедстващите села, Областно пътно управление е изтеглило наличната в община Тервел своя техника– без яснота кога ще се работи за отваряне на пътя Жегларци-Орляк-Зърнево и Тервел-Божан. След изтеглянето на техниката на Областно пътно управление при непочистена на 100 % републиканска мрежа в Община Тервел, Община Тервел обяви бедствено положение за селата Божан, Попгруево, Зърнево, Жегларци и Орляк.  По думите на Илиева, след бедственото положение и снежната блокада в началото на годината остават многото въпроси за това с каква техника е обезпечено почистването на републиканската пътна мрежа в Община Тервел и защо тази техника обслужва приоритетно други участъци, извън Община Тервел – при това преди да е почистила републиканските пътища в общината и обричайки на липса на ток и вода за неизвестен период от време пет от най-големите села. „Трябваше ли да обявяваме бедствено положение в тези села, за да стане ясно, че не може да се решава да се оставя без почистване републиканска пътна мрежа в Тервел, защото някъде другаде в област Добрич или Варна имат нужда от техника? В такъв случай, може ли да се счита, че наличната техника на изпълнителя гарантира изпълнението на договора му за две области и от там - живота и здравето на хората в тях?”, пита тя.

Кметове алармираха, че още в първите дни роторни снегорини на фирмите с договор с АПИ са излезли от строя.  Запознати със ситуацията коментираха, че въпросните фирми дори и в най-тежкия момент не са изкарали по пътищата в областта 8 роторни снегорина, както предвижда офертата, с която са спечелили договора. Според отговора на АПИ, те трябваше да работят с 80 машини. Но, в нито един момент от ОПУ не бе получена информация за толкова техника по пътищата в област Добрич. Което е видно и от състоянието им през последните дни. Според специалисти, не може да се приеме за изчистен пътят Добрич-Варна, когато е проходимо само едно платно и колите трябва да се изчакват, за да се движат в двете посоки. Твърдят също, че има правила за почистването на снега край пътя, за да не се създават допълнителни проблеми при навявания.

В същото време фирмата, която е най-добре осигурена с техника за зимно почистване в цяла Североизточна България е от Добрич. „Пътно строителство” АД  има 17 снегорина и е участвала в проведения от АПИ търг, но не е класирана. Вместо нея, обществена поръчка за Добрич печелят "Хидрострой" и "Инжстройинженеринг".  „Пътно строителство” има договори с общините Добричка, Тервел и Генерал Тошево.

Агенция "Пътна инфраструктура" възлага снегопочистването на магистрали и първокласни пътища по области (общините избират сами фирми за собствените си пътни мрежи). Почти всички се печелят от консорциуми, които се състоят предимно от големите играчи в строителния сектор. От години в сектора е ясно, че големите не си правят особена конкуренция в това раздаване на картите. Тези четиригодишни договори обаче са де факто гърненца с мед. Според публикация в „Капитал”, снегопочистването, което като цяло е неблагодарна, тежка и нископлатена дейност, е само част от тях. В тях влиза и много по-сладкото текущо поддържане на пътищата, както и ремонти по области, които фирмите печелят, без да минават през състезателна процедура. Те се възлагат под формата на допълнителни дейности по вече подписаните договори. "Поддържането на пътищата не е само кърпене на дупки и чистене на сняг. В дейностите са включени и превантивни ремонти, които предвиждат и преасфалтиране", коментира миналата година вече бившият председател на АПИ Лазар Лазаров пред "Капитал".Снегопочистването се плаща на изминат километър от снегорините. Те са снабдени с GPS устройства, като пътната агенция получава "сертификати" за това какво е свършено. Например размерът на сумите за снеговалежа през декември ще е ясен в края на януари или началото на февруари.  За миналата зима, която беше и рекордно топла, фирмите са взели общо 55 млн. лв. за зимно почистване, като сумата е била само с пет млн. лв. по-ниска от изхарчената за сезон 2014-2015г. Вероятно тази година се очаква по-висока обща сума заради обилните снеговалежи. Оказва се, че избраните да поддържат пътищата в област Добрич са сред „абонираните” да печелят подобни поръчки.

Според „Капитал”, "Хидрострой" е свързана с бизнесмена Велико Желев, който бе съветник на регионалния министър по времето на кабинета "Станишев" и бивш шеф на пътната агенция. Компанията с от години печели обществени поръчки по морето и в Северна България. Тя е сочена в сектора за близка до ГЕРБ, като нейният изпълнителен директор Николай Пашов е бивш общински съветник на партията във Варна. През последните месеци компанията беше избрана за победител в много поръчки. Миналата година тя изкупи свързаната с депутата Делян Пеевски "Водстрой 98". Наскоро стана ясно, че обединение между "Хидростой" и дъщерните й "Пътстрой Бургас" и "Водстрой 98" ще строят близо десеткилометровата отсечка на "Хемус" между Ябланица и Боаза.

Освен в Добрич, "Хидрострой" и "Инжстройинженеринг" са спечелили поръчката и за Варна. В Разград договорът е с  консорциум "Пътно поддържане Русе 2014" ("Хидрострой" АД гр. София, "Пътинженеринг" АД гр. Русе)". В Бургас поръчката е спечелена от консорциум "Пътно поддържане Бургас 2014”, в който участва "Пътстрой Бургас" (дъщерна на "Хидрострой").

Неслучайно мнозина се питат дали дружеството не е спечелило търговете за зимно почистване в различните области с една и съща техника, което обяснява нейното отсъствие от пътищата в област Добрич. Еднозначен отговор на този въпрос от АПИ обаче не получихме. След като на първото ни запитване отговор на този въпрос не получихме, го отправихме повторно. Оттам ни отговориха, че техниката за зимно поддържане и снегопочистване на РПМ в Област Добрич е за републиканските пътища само на територията на област Добрич.

Въпросът тогава е къде беше цялата тази техника през последните две седмици и защо се наложи роторните машини на военните да решават снежните проблеми на областта. В някои райони жителите споделиха, че са се чувствали като при военно положение – изолирани от света и с военни машини по пътищата.

Данъкоплатците от областта питат дали някой ще им върне част от парите за платените винетки, след като толкова дни те нямаха възможност да се движат по пътищата. Искат да знаят също и дали ще бъдат наложени санкции на тези, които не си свършиха работата.

 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама