Добрич ще отбележи 93 години от рождението на Маестро Захари Медникаров
09:18, 07 яну 17
25
367
Шрифт:
Организатори са Община град Добрич, хор „Добруджански звуци“, Детски хор „Маестро Захари Медникаров“
Захари Медникаров е роден на 7.I.1924 г. в Добрич, където още като ученик в българската гимназия през годините на румънското господство над Южна Добруджа свири в ученическата духова музика. След 1940 г. прави и първите си стъпки в хоровото изкуство. През 1942 г. известният български музиковед Ал. Моцев основава смесен хор в църквата “Св Троица”, в който участва и ученикът Медникаров. Той сам създава смесен ученически хор, с който взема първа награда на ученическия хоров фестивал в Шумен.
Завършил средното си образование през 1945 г., той следва в Юридическия факултет на СУ, като същевременно – за да се издържа – дирижира едновременно и последователно няколко хора в столицата, между които и хора на Българо-руското дружество, в който привлича предимно добруджански студенти.
През 1948 г. се записва студент в Българската музикална академия, която завършва през 1952 г., като продължава да ръководи хорови състави в столицата и работи като оркестрант в Държавния музикален театър.
През 1952 г. по настояване на хор “Добруджански звуци” от родния му град Добрич, той се завръща “временно” в града, за да замести заболелия диригент на хора Йосиф Душек. Оттогава и до последните си дни той дирижира този хор.
"Добруджански звуци” под негово ръководство е обявяван неизменно за лауреат на всички републикански фестивали и носител на златни медали.
Хор “Добруджански звуци” и неговият диригент са носители на многобройни наши и чужди награди и отличия, но се гордеят най-много със своя златен медал “Кирил и Методий” I степен.
През 1961 г. Захари Медникаров създава Детския хор на град Добрич, който в продължение на 42 години е между първите в страната. В своя репертоар хорът включва произведения от XV-XVI век до наши дни.
Маестро Захари Медникаров почина през 2007 г., но и днес е емблематична фигура в културния живот на България, знаково име за стремежа ни към културен и духовен просперитет, към родова памет, национално самоопределение и европейско самочувствие.
Добави коментар